Антимон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антимон, 51Sb
Sb,51.jpg
бледосин
Общи данни
КалайАнтимонТелур
As

Sb

Bi
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Антимон, Sb, 51
Група, период, блок 5 (VA), 5, p
Химическа серия Металоид
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s2 5p3
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 5
Electron shell 051 Antimony - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 121.760(1) u
Атомен радиус (calc) 145 pm (133) pm
Ковалентен радиус 138 pm
Степен на окисление −3, 3, 5
Електроотрицателност 2,05 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: - kJ/mol
Antimony spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура ромбоедрична
Rhombohedral.svg
Плътност 6697 kg/
Температура на топене 903,78  K
(630,63 °C)
Температура на кипене 1860 K
(1587 °C)
Специф. топлина на топене 19,79 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 193,43 kJ/mol
Скорост на звука 3420 m/s
Специф. топлинен капацитет 25,23 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост n.a. S/m
Топлопроводимост - W/(m·K)

Антимонът е химичен елемент, означаван със символа Sb и притежаващ атомен номер 51 в периодичната система на елементите. По химични и физични свойства принадлежи към групата на металоидите. Притежава четири алотропни модификации - стабилната бледосиня модификация е металоид, а жълтият и черният антимон са неметали. Антимонът се използва за производството на огнеустойчиви покрития, емайли, керамика, сплави, както и в състава на различни бои, лакове и гуми.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Антимонът е елемент със сребристобял до бледосин цвят, твърдо, крехко и леснотопимо кристално вещество, притежаващо слаба електро- и топлопроводимост. Топи се и се изпарява при сравнително ниски температури. Характеризира се като металоид - по отношение на физичните си свойства прилича на метал, но химически не реагира като типичен метал. Може да бъде атакуван от окислително действащи киселини и халогени. Антимонът и неговите сплави, притежават необичайното свойство да разширяват обема си при охлаждане.

Антимонът геохимически се категоризира като халкофил, срещащ се в съединения със сяра, както и в състава на сплави с тежки метали като олово, мед и сребро.

Изчисленията за запасите от антимон на Земята показват около 0,2 до 0,5 ppm (милионни части за единица маса). Според данни на New Scientist от 26 май 2007, световните запаси на планетата са достатъчни за период от 30 години.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Антимонът намира все по-голямо приложение в полупроводниковата индустрия - за производството на диоди, инфрачервени детектори и устройства, използващи ефекта на Хол. Като част от сплав, този металоид силно увеличава твърдостта и механичната устойчивост на оловото. Важно приложение на антимона е и като втвърдител на оловото в производството на акумулаторни батерии. Друга употреба е в производството на сплави с ниско съпротивление, оръжия, облицовка на кабели, кибритена индустрия, в състава на антипротозойни лекарствени препарати, припой и други.

Съединения на антимона под формата на оксиди, сулфиди, натриеви антимонати и хлориди се използват за производството на огнеопорни покрития, емайлиране на керамика, стъкло, както и за производството на бои. Антимоновият триоксид (Sb2O3) е едно от най-широко използваните съединения за състави, устойчиви на огън, а приложенията им включват производството на детски дрехи, играчки, самолетни и автомобилни тапицерии. Антимоновият сулфид е един от компонентите на кибритените клечки.

Естествения минерал на антимона - стибнит е използаван още от библейски времена в медицината и в козметиката. Стибнита все още се използва за лекарство в някои развиващи се страни. Модерно приложение, отново за медицински нужди е при лечението на шистозомиазата.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на антимона произлиза от неговото латинско название (stibium), което води и до по-различното му символно означение (Sb).

История на откриване[редактиране | редактиране на кода]

Източници на антимон[редактиране | редактиране на кода]

Антимонът не е широко разпространен елемент, но може да се открие в състава на над 100 минерала. В природата може да се намери чист антимон, но най-често се среща под формата на сулфид (Sb2S3) - минерала стибнит. Търговският продукт на антимона е под формата на блокове, парчета, гранули или отливки, както и прах, топчета или единични кристали.

През 2005 г., Китай е водещ производител на антимон и заема около 84% от световния добив на този елемент, а след него на известно разстояние са ЮАР, Боливия, Таджикистан и Русия.

Тенденция в световния добив на антимон
Места за добив на антимон през 2005 г.
Държава Тонове*  % от общия добив
Китай 126 000 84,0
ЮАР 6000 4,0
Боливия 5225 3,5
Таджикистан 4073 2,7
Русия 3000 2,0
Водещи 5 144 298 96,2
Общо за света 150 000 100,0
*Chiffres de 2003, métal contenue dans les minerais et concentrés, source : L'état du monde 2005

Съединения[редактиране | редактиране на кода]