Нептуний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нептуний
Нептуний – блестящ, сребрист метал
Блестящ, сребрист метал
Спектрални линии на нептуний
УранНептунийПлутоний
Pm

Np

(Uqs)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZНептуний, Np, 93
Група, период, блок–, 7f
Химическа серияактинид
Електронна конфигурация[Rn] 5f4 6d1 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 22, 9, 2
CAS номер7439-99-8
Свойства на атома
Атомна маса[237] u
Атомен радиус175  pm
Ковалентен радиус190±1 pm
Степен на окисление7, 6, 5, 4, 3, 2
ОксидNp2O5 и NpO2 (амфотерни)[1]
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,36
Йонизационна енергияI: 604,5 kJ/mol
II: 1128 kJ/mol
III: 1997 kJ/mol
IV: 3242 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Алотропиα-Np (до 313 °C);
β-Np (313 – 600 °C);
γ-Np (над 600 °C)
Кристална структура
(α-нептуний)
ромбична
Кристална структура
(β-нептуний)
четириъгълна
Плътностα: 20450 kg/m3;
СС: 19380 kg/m3
Температура на топене912 K (639 °C)
(±3 K, °C)
Температура на кипене4447 K (4174 °C)
(изчислено)
Моларен обем11,59×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене5,19 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение336 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2194 2437
Специф. електропроводимост8,3×105 S/m при 25 °C
Специф. ел. съпротивление1,22 Ω.mm2/m при 25 °C
Топлопроводимост6,3 W/(m·K)
Магнетизъмпарамагнитен[2]
История
Наименуванна планетата Нептун
ОткритиеЕдуин МакМилан и Филип Ейбълсън
(1940 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
235Np синт. 1,086 г. α 231Pa
ε 235U
236Np синт. 1,54×105 г. α 232Pa
ε 236U
β- 236Pu
237Pr радио 2,144×106 г. α 233Pa
239Pr радио 2,356 дни β- 239Pu

Нептуният е химичен елемент със символ Np и атомен номер 93. Нептуният е радиоактивен метал, първият трансуранов елемент и член на групата на актинидите. Най-стабилният му изотоп, 237Np, е страничен продукт на ядрените реактори и производството на плутоний.

Нептуният е наречен на планетата Нептун, следващата планета след Уран, на която е наречен едноименният елемент. Открит е през 1940 г. в Радиационната лаборатория на Калифорнийския университет в Бъркли, когато учени получават изотопа 239Np (с период на полуразпад 2,4 дни) чрез бомбардиране на уран с бавнодвижещи се неутрони.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература