Топлопроводимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Топлопроводимост[1] (или топлопроводност[2]) е свойство на материята да пренася топлина. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича термично съпротивление. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска температура чрез кинетичната енергия на атомите. Затова плътните материали са по-добри проводници на топлина. Металите са с много висока топлопроводимост, като среброто е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва алуминий. Обратно, лошите топлопроводници се наричат топлоизолатори, като например стъкло, дърво, пластмаса, стиропор, въздух и др.

Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност.

Коефициент на топлопроводност[редактиране | редактиране на кода]

Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда λ. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 m, през площ 1 m², за време 1 s, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 К. В системата SI коефициентът λ има дименсия [W.m-1.K-1]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент, по-нисък от 0,25 W/m.K, да се смятат за топлоизолатори.

Примери и опити[редактиране | редактиране на кода]

Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме габърчета. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „П. Берон“, София, 1992
  2. „Енциклопедия А-Я“, 1974 г., БАН

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]