Ксенон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
54 ЙодКсенонЦезий
Kr

Xe

Rn
Външен вид

безцветен газ; син в електрично поле

безцветен газ; син в електрично поле
Общи данни
Име, символ, № Ксенон, Xe, 54
Химическа серия Благороден газ
Група, период, блок 18, 5, p
Свойства на атома
Атомна маса 131,293 u
Атомен радиус 108 (изчислен) pm
Ковалентен радиус 140 pm
Радиус на ван дер Ваалс 216 pm
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s2 5p6
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 8
Оксидационни с-ния (оксид) 0, 1, 2, 4, 6, 8
Кристална структура кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние Газ
Плътност 3520 kg/m³
Температура на топене 161,40 K (−111,75 °C)
Температура на кипене 165,051 K (−108,099 °C)
Специф. топлина на топене 2,27 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 12,64 kJ/mol
Скорост на звука 178 m/s при K
Други
Електроотрицателност 2,6 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 21,01 J/(kg·K)
Топлопроводимост 0,005 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 1170,4 kJ/mol

Ксенонът (Xenon), Xe е химичен елемент от период 5, група . Има пореден номер Z = 54 и атомно тегло 130,30. Природния ксенон е смес от девет устойчиви изотопа. Изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. Инертен газ, без цвят и мирис с температура на топене -111,50 и температура на кипене -107,10. Открит е през 1898 година от английския физик и химик Уилям Рамзи. Името му идва от гръцкото ксенос-чужд. Първото ксеноново съединение е ксеноновия хексафлуороплатинат. Намира се в атмосферата – 100 литра въздух съдържат 0,0087 мл. ксенон. Образува съединения, чиито съставки са свързани с Ван-дер-Ваалсови сили. Ксенонът се получава чрез ректификация на течен въздух. Използва се в електровакуумната техника.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]