Ксенон

Ксенон
Безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва синя светлина
Спектрални линии
Йод ← Ксенон → Цезий Kr ↑ Xe ↓ Rn H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Ксенон, Xe, 54
Група, период, блок	18, 5, p
Химическа серия	благороден газ
Електронна конфигурация	[Kr] 4d10 5s2 5p6
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 18, 8
CAS номер	7440-63-3
Свойства на атома
Атомна маса	131,293 u
Атомен радиус (изч.)	(108) pm
Ковалентен радиус	140±9 pm
Радиус на ван дер Ваалс	216 pm
Степен на окисление	8, 6, 4, 2, 1, 0
Оксид	XeO2, XeO3 и XeO4 (слабо киселинни)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	2,6
Йонизационна енергия	I: 1170,4 kJ/mol II: 2046,4 kJ/mol III: 3099,4 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	газ
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	5,894 kg/m3
Температура на топене	161,40 K (-111,6 °C)
Температура на кипене	165,051 K (-107,949 °C)
Моларен обем	0,0223 m3/mol
Тройна точка	161,405 K; 8,177×104 Pa
Критична точка	289,733 K; 5,842×106 Pa
Специф. топлина на топене	2,27 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	12,64 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 83 92 103 117 137 165
Скорост на звука	газ: 178 m/s; течност: 1090 m/s
Специф. топл. капацитет	158,32 J/(kg·K)
Топлопроводимост	5,65×10-3 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен
История
Наименован	от гръцкото ξένος – „чужд“
Откритие	Уилям Рамзи и Морис Травърс (1898 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 124Xe 0,095 % стабилен 125Xe синт. 16,9 часа ε 125I 126Xe 0,089 % стабилен 127Xe синт. 36,345 дни ε 127I 128Xe 1,91 % стабилен 129Xe 26,401 % стабилен 130Xe 4,071 % стабилен 131Xe 21,232 % стабилен 132Xe 26,909 % стабилен 133Xe синт. 5,247 дни β- 133Cs 134Xe 10,436 % стабилен 135Xe синт. 9,14 часа β- 135Cs 136Xe 8,857 % 2,165×1021 г. β-β- 136Ba
Ксенон в Общомедия

Ксенонът е химичен елемент от период 5, група 18 с атомен номер 54 и символ Xe. Природният ксенон е смес от девет устойчиви изотопа. Изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. Инертен газ, без цвят и мирис, с температура на топене -111,5 °C и температура на кипене -107,1 °C. Открит е през 1898 година от английския физик и химик Уилям Рамзи. Името му идва от гръцкото ксенос (чужд). Първото ксеноново съединение е ксеноновия хексафлуороплатинат. Намира се в атмосферата – на 100 L въздух се съдържат 0,0087 mL ксенон. Ксенонът се получава чрез ректификация на течен въздух. Използва се в електровакуумната техника.

История

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Характеристики

Свойства

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Изотопи

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Съединения

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Наличие и производство

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Приложения

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Техника на безопасност

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Източници

Използвана литература

• ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
• ((en)) Albert, J. B. и др. Improved measurement of the 2νββ half-life of ¹³⁶Xe with the EXO-200 detector. // Physical Review C 89. 2014. DOI:10.1103/PhysRevC.89.015502.
• ((en)) Redshaw, M. и др. Mass and Double-Beta-Decay Q Value of ¹³⁶Xe. // Physical Review Letters 98 (5). 2007. DOI:10.1103/PhysRevLett.98.053003. p. 53003.
• ((en)) Haynes, William M.. CRC Handbook of Chemistry and Physics. 92nd. Boca Raton, FL, CRC Press, 2011. ISBN 1439855110. p. 4123.

Вижте също

• Пенингова смес