Ксенон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ксенон
Xenon discharge tube.jpg
Безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва синя светлина
Спектрални линии на ксенон
ЙодКсенонЦезий
Kr

Xe

Rn
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Ксенон, Xe, 54
Група, период, блок 185p
Химическа серия благороден газ
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s2 5p6
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 8
CAS номер 7440-63-3
Свойства на атома
Атомна маса 131,293 u
Атомен радиус (изч.)   (108) pm
Ковалентен радиус 140±9 pm
Радиус на ван дер Ваалс 216 pm
Степен на окисление 8, 6, 4, 2, 1, 0
Оксид XeO2, XeO3 и XeO4 (слабо киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,6
Йонизационна енергия I: 1170,4 kJ/mol
II: 2046,4 kJ/mol
III: 3099,4 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние газ
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 5,894 kg/m3
Температура на топене 161,40 K
(-111,75 °C)
Температура на кипене 165,051 K
(-108,099 °C)
Моларен обем 0,0223 m3/mol
Тройна точка 161,405 K; 8,177×104 Pa [1]
Критична точка 289,733 K; 5,842×106 Pa [1]
Специф. топлина на топене 2,27 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 12,64 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 83 92 103 117 137 165
Скорост на звука газ: 178 m/s;
течност: 1090 m/s
Специф. топл. капацитет 158,32 J/(kg·K)
Топлопроводимост 5,65×10-3 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен[2]
История
Наименован от гръцкото ξένος – „чужд“
Откритие Уилям Рамзи и Морис Травърс (1898 г.)
Изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
124Xe 0,095 % стабилен
125Xe синт. 16,9 часа ε 125I
126Xe 0,089 % стабилен
127Xe синт. 36,345 дни ε 127I
128Xe 1,91 % стабилен
129Xe 26,401 % стабилен
130Xe 4,071 % стабилен
131Xe 21,232 % стабилен
132Xe 26,909 % стабилен
133Xe синт. 5,247 дни β- 133Cs
134Xe 10,436 % стабилен
135Xe синт. 9,14 часа β- 135Cs
136Xe 8,857 % 2,165×1021 г.[3] β-β-[4] 136Ba
Ксенон в Общомедия


Ксенонът е химичен елемент от период 5, група 18 с атомен номер 54 и символ Xe. Природният ксенон е смес от девет устойчиви изотопа. Изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. Инертен газ, без цвят и мирис, с температура на топене -111,5 °C и температура на кипене -107,1 °C. Открит е през 1898 година от английския физик и химик Уилям Рамзи. Името му идва от гръцкото ксенос (чужд). Първото ксеноново съединение е ксеноновия хексафлуороплатинат. Намира се в атмосферата – на 100 L въздух се съдържат 0,0087 mL ксенон. Ксенонът се получава чрез ректификация на течен въздух. Използва се в електровакуумната техника.

История[редактиране | редактиране на кода]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Наличие и производство[редактиране | редактиране на кода]

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Техника на безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература
  • ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
  • ((en)) Albert, J. B. и др. Improved measurement of the 2νββ half-life of 136Xe with the EXO-200 detector. // Physical Review C 89. 2014. DOI:10.1103/PhysRevC.89.015502.
  • ((en)) Redshaw, M. и др. Mass and Double-Beta-Decay Q Value of 136Xe. // Physical Review Letters 98 (5). 2007. DOI:10.1103/PhysRevLett.98.053003. с. 53003.
  • ((en)) Haynes, William M.. CRC Handbook of Chemistry and Physics. 92nd. Boca Raton, FL, CRC Press, 2011. ISBN 1439855110. с. 4123.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]