Кобалт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кобалт, 27Co
Co,27.jpg
синьо-сив метал
Общи данни
ЖелязоКобалтНикел
-

Co

Rh
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Кобалт, Co, 27
Група, период, блок 9, 4, d
Химическа серия Преходен метал
Електронна конфигурация [Ar]3d74s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 15, 2
Electron shell 027 Cobalt - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 58,9332 u
Атомен радиус (calc) 135 (152) pm
Ковалентен радиус 126 pm
Радиус на ван дер Ваалс ... pm
Степен на окисление 3, 2
Оксид амфотерни
Електроотрицателност 1,88 (скала на Полинг)
Cobalt spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура хексагонална
Hexagonal.svg
Плътност 8900 kg/
Температура на топене 1768 K
(1495 °C)
Температура на кипене 3200 K
(2927 °C)
Моларен обем 6,67*10-3 /mol
Специф. топлина на топене 16,19 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 376,5 kJ/mol
Скорост на звука 4720 m/s
Специф. топлинен капацитет 420 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 17,2*106 S/m
Топлопроводимост 100 W/(m·K)

Кобалт е химичен елемент с атомен номер 27. Той е твърд, блестящ сиво-син метал.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Саксония сред богатите на сребро руди често са откривани блестящи като стомана бели или сиви кристали, от които не се е удавало да се стопи метал. Техните примеси в сребърните или медните руди пречели на изливането на тези метали. Най-вероятно това са били съдържащи арсен кобалтови минерали (напр. кобалтин – CoAsS) или сулфиди на кобалта.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на химичния елемент произлиза от немската дума „Kobold“ – „дух“, „джудже“.

При нагряване на съдържащи арсен кобалтови минерали се отделя отровен газ – арсенов оксид. Рудата, съдържаща тези минерали, получава от миньорите името на духа коболд. Древните норвежци са приписвали отравянето при леене на сребро на номерата на този зъл дух. Вероятно името на този дух е с един корен с гръцкото „кобалос“ – „дим“. С тази дума гърците наричали още и лъжците.

През 1735 година шведският минералог Георг Бранд успява да отдели от такъв минерал неизвестен дотогава метал, който той назовава кобалт. Той открива, че именно съединенията на кобалта оцветяват стъклото в син цвят.

Добив[редактиране | редактиране на кода]

Кобалтът е относително рядък метал. В най-голяма степен кобалт съдържат никеловите руди.

Първо рудата се обогатява и се получава концентрат, който се обработва със сярна киселина или амоняк за извличане на метала.

През 2005 г. най-голям производител на кобалт е Демократична република Конго, която е допринесла за над 40% от световния добив. Други големи производители са Русия, Канада, Бразилия, Замбия и Куба.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Основно кобалтът се изразходва за получаване на сплави, тъй като повишава температурната устойчивост на стоманата. Той също така участва в някои твърдостопяеми сплави за изработването на режещи инструменти.

Особено важни са магнитните сплави на основа на кобалта, от които се изработват ламели за трансформатори и електрически двигатели.

Използването на кобалт при производството на стъкло го оцветяват в синьо.

Кобалтът се използва и за пигмент в някои бои.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Кобалтът е твърд метал, съществуващ в две модификации. В диапазона на температурите от стайна до 427°C е в устойчивата α-модификация. В диапазона от 427°C до температурата на топене (1495°C) – устойчива β-модификация. Кобалтът е феромагнетик с точка на Кюри 1121°C.

Тънкият слой окис му придава жълтеникав оттенък.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]