Кристал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за групата твърди тела. За реката вижте Кристал (река).

Кварцов кристал

Кристалите са твърди тела, при които съставящите ги атоми, молекули или йони са подредени в правилна, повтаряща се структура в трите пространствени измерения. Представляват субстанции с неизменна, постоянна форма.

Обикновено кристалите се образуват при процеса на втвърдяване (преминаване от течно в твърдо агрегатно състояние). В идеални условия резултатът може да бъде единичен кристал (монокристал), в който всички атоми в твърдото тяло са разположени в една кристална решетка или кристална структура, но обикновено се образуват едновременно много кристали и се образува поликристално тяло. Например повечето метали, познати в ежедневния живот, са поликристали.

Кристална система[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от формата си, кристалите се класифицират в седем кристални системи, като всяка от тях включва кристали със сродна симетрия. Тази симетрия може да се установи, ако кристалът се завърти около въображаема ос. Ако при летенето кристалът заема два пъти положения, които са неотличими, говорим за двойно осна симетрия. Осите могат да бъдат също тройни, четворни и шесторни.[1] Осите на симетрия, дефинираща кристалните системи, се наричат кристалографски оси.

Кристалите са оградени от стени, които се пресичат в ръбове, пресечни на свой ред във върховете. Равнината на симетрия е мислена плоскост, разделяща кристала на две огледално равни части.

Тези оси и равнини на симетрия определят мястото на даден кристал в кристалната система. Кубичната система е с най-висока степен на симетрия. Стените на куба представляват шест идеални квадрата, всички разположени под прав ъгъл със съседите си. Той може да бъде разрязан по равнините на симетрия, успоредно на всичките си стени. Избраните оси на симетрията пресичат центровете на стените и се съединяват в средата на кристала. Ако кубът се завърти около която и да е било от осите, пълно съвпадение на стените му ще се наблюдава четири пъти. Подобна симетрия притежават и други кристални системи, поради което те попадат в кубичната система. Тя включва октаедъра, съставена от 8 триъгълни стени, които образуват две пирамиди, слепени една за друга с квадратните си основи.[1]

В каква кристална структура ще се втвърди една течност зависи от химията на течността, условията, в които се осъществява втвърдяването и налягането. Процесът на образуване на кристалната структура се нарича кристализация.

Кристал от бисмут

Хабитус се нарича външният вид, или изгледът на даден кристал. Условията на кристализация влияят върху хабитуса – напр. при бавна кристализация се образуват сравнително едри кристали, богати на форми, докато бързата кристализация способства образуването на бедни на форми кристали, които са по правило дребни. Различават се кубичен, октаедрален, хексагонален или прирамидален хабитус. За обозначаване на хабитуса се използват термини като призматичен (с постоянно напречно сечение), плочест (тънки плочки) и иглест (на тънки иглички) хабитус.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Скъпоценните камъни в кристална форма намират широко приложение за изработка на ювелирни изделия.

Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Валентинова, Цветелина. Тайните на минералите. Ди Агостини, 2011.