Направо към съдържанието

Енстатит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енстатит
Общи
Категорияиносиликатни минерали
ФормулаMg₂Si₂O₆
Класификация на Щрунц9.DA.05
Класификация на Дана65.1.2.1
Характеристики
Цвятбял, сивкав, жълтеникав, зеленикав, маслиненозелен, кафяв; безцветен в тънък участък
Кристална системаорторомбична
Сдвояванепросто и ламелно по {100}
Цепителностдобра, {210}; дели се по {100} и {010}
Ломнеравен
Чупливосткрехък
Твърдост по Моос5,5
Блясъкстъклен
Цвят на чертатасив цвят
Прозрачностпрозрачен до непрозрачен
Плътност3.2 – 3.25 g/cm3
Показател на пречупване1.65 – 1.68
Двойно лъчепречупване0.009 – 0.012
Плеохроизъмняма
Енстатит в Общомедия

Енстатитът е минерал; магнезиевият краен член на минералната серия пироксенови силикати енстатит (MgSiO3) – феросилит (FeSiO3).[1][2] Богатите на магнезий членове на серията твърди разтвори са обикновени скалообразуващи минерали, намиращи се в магмени и метаморфни скали. Междинният състав, (Mg,Fe)SiO
3, исторически е известен като хиперстен, въпреки че това име е официално изоставено и заменено с ортопироксен. Когато се определя петрографски или химически, съставът се дава като относителни пропорции на енстатит (En) и феросилит (Fs) (напр. En80Fs20).

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на името е от гръцката дума за „противник“ (enstates), в алюзия за огнеупорността му под тръба за издухване (пипа).[3]

Полиморфи и разновидности

[редактиране | редактиране на кода]
Енстатит от Мианмар с качество на скъпоценен камък (размер: 2,4×1,0×0,8 cm)

Повечето естествени кристали са орторомбични (пространствена група Pbca), въпреки че са известни три полиморфа. Високотемпературните полиморфи с ниско налягане са протоенстатит и протоферосилит (също орторомбични, пространствена група P bcn ), докато нискотемпературните форми, клиноенстатит и клиноферосилит, са моноклинни (пространствена група P21/c ).

Изветреният енстатит с малко количество желязо придобива субметален блясък и цвят, подобен на бронз. Този материал се нарича бронзит, въпреки че е по-правилно да се нарича променен енстатит.

Изумруденозелена разновидност на енстатит се нарича хроменстатит и се шлифова като скъпоценен камък. Зеленият цвят се дължи на следите от хром, откъдето идва и името на сорта. В допълнение, бронзитът понякога се използва и като скъпоценен камък.

Бронзитът и хиперстенът стават известни много преди енстатита, който е описан за първи път от Густав Адолф Кенгот през 1855 г.[4]

Бронзит от Бер Хилс, окръг Балтимор, Мериленд, САЩ (размер: 9,6×7,5×4,9 см)

Идентификация

[редактиране | редактиране на кода]

Енстатитът и другите орторомбични пироксени се отличават от тези от моноклинната серия по своите оптични характеристики, като много по-слабо двойно пречупване и по-силен плеохроизъм.[4] Те също така имат призматично разцепване, което е перфектно в две посоки на 90 градуса. Енстатитът е бял, сив, зеленикав или кафяв на цвят; твърдостта му е 5 – 6 по скалата на Моос, а специфичното му тегло е 3,2 – 3,3. Тази призматична форма се използва в скъпоценни камъни и за академични цели.

Възникване

[редактиране | редактиране на кода]

Изолираните кристали са редки, но ортопироксенът е основна съставна част на различни видове магмени скали и метаморфни скали. Магнезиевият ортопироксен се среща в плутонични скали като габро и диорит.

Енстатитът със състав близък до En90Fs10, е основен минерал в типичния перидотит и пироксенит на земната мантия. Ксенолитите от перидотит са често срещани в кимбърлита и в някои базалти. Измерванията на съдържанието на калций, алуминий и хром в енстатита в тези ксенолити са от решаващо значение за реконструирането на дълбочините, от които ксенолитите са били изтръгнати от възходящите магми.

Ортопироксенът е важна съставна част на някои метаморфни скали като гранулит. Ортопироксен, близък до чистия енстатит, се среща в някои метаморфозирани серпентини. Големи кристали, дълги около 30 см и предимно променени в стеатит, са открити през 1874 г. в апатитните жили, пресичащи слюдени и рогови шисти в апатитната мина на Кьорстад, близо до Бревик в Южна Норвегия.[4]

Енстатитът се среща често в метеоритите. Кристали са открити в каменисти и железни метеорити, включително един, паднал в Брайтенбах в Рудните планини, Бохемия. В някои метеорити енстатитът заедно с оливин образуват по-голямата част от материала; може да се появи в малки сферични маси или хондрули с вътрешна излъчваща структура.[4]

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Находища на енстатит има в Австрия (Щирия), Германия, Норвегия, САЩ, Танзания (Мбея), Чехия, Шри Ланка.[3]

Енстатит в космоса

[редактиране | редактиране на кода]

Енстатитът е един от малкото силикатни минерали, които са наблюдавани в кристална форма извън Слънчевата система, особено около еволюирали звезди и планетарни мъглявини като NGC 6302. Смята се, че енстатитът е един от ранните етапи за образуване на кристални силикати в космоса. Отбелязани са много корелации между появата на минерала и структурата на обекта, около който е наблюдаван. Смята се, че енстатитът е основен компонент на астероидите от тип E.[5] Астероидите Hungaria са основните примери в Слънчевата система.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. енстатит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 301.
  2. ↑ Костов-Китин, Владислав. Енстатит Enstatite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 239-240.
  3. ↑ а б Гемология — скъпоценни камъни: Енстатит // Национален природонаучен музей. Посетен на 2023-10-03.
  4. ↑ а б в г Spencer, Leonard James (1911). "Enstatite". In Chisholm, Hugh (ed.). Encyclopædia Britannica. Vol. 9 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 654.
  5. ↑ H. U. Keller, et al. - E-Type Asteroid (2867) Steins as Imaged by OSIRIS on Board Rosetta - Science 8 January 2010: Vol. 327. no. 5962, pp. 190 - 193 doi:10.1126/science.1179559

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 127. Посетен на 5 септември 2025.
  • Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 284.
  • Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 184.
  • Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 117.
  • Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 66.
  • Deer, W. A., Howie, R. A., and Zussman, J. (1992). An introduction to the rock-forming minerals (2nd ed.). Harlow: Longman ISBN 0-582-30094-0
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Enstatite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Енстатит&oldid=12692127“.