Андрадит
| Андрадит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Ca₃Fe³⁺₂(SiO₄)₃ |
| Класификация на Щрунц | 9.AD.25 |
| Класификация на Дана | 51.4.3b.1 |
| Кристална симетрия | Ia3d |
| Характеристики | |
| Кристална система | кубична |
| Цвят на чертата | бяло |
| Андрадит в Общомедия | |
Андрадитът е минерален вид от групата на гранатите.[1] Той е незосиликат с формула Ca3Fe2Si3O12.
Андрадитът има три разновидности:
- Меланит: Черен на цвят поради ограничено заместване на желязото с титан. Известен още като „титанов андрадит“. Образува твърд разтвор с моримотоит и шорломит в зависимост от съдържанието на титан и желязо.[2]
- Дематоид: ярко зелен на цвят, един от най-ценните и редки камъни в гемологичния свят.[3]
- Топазолит: жълто-зелен на цвят и понякога с достатъчно високо качество, за да бъде изрязан в фасетиран скъпоценен камък, той е по-рядък от демантоид.[3]
За първи път андрадитът е споменат през 1868 г., когато е описано, че е намерен в Драмен, Бюскерю, Норвегия.[3] Андрадите е кръстен на бразилския държавник, натуралист, професор и поет Хосе Бонифасио де Андрада е Силва (1763–1838).[3]
Образуване
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в скарнове, развити в контактно метаморфозирани нечисти варовици или калциеви магмени скали; в хлоритни шисти и серпентинити и в алкални магмени скали (обикновено титанови). Свързаните минерали включват везувианит, хлорит, епидот, шпинел, калцит, доломит и магнетит. Среща се в Иран, Италия, Уралските планини в Русия, щатите Аризона и Калифорния в САЩ и в Днепропетровска област в Украйна.
Спиновата структура на андрадита съдържа две взаимно наклонени еквивалентни антиферомагнитни подрешетки[4] под температурата на Кюри (TN =11 K[5]).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 11.
- ↑ Melanite, Mindat.org
- ↑ а б в г Grande, Lance, Augustyn, Allison. Gems and Gemstones: Timeless Natural Beauty of the Mineral World. University of Chicago Press, 2009. ISBN 978-0-226-30511-0. с. 188–91.
- ↑ Danylo Zherebetskyy (2010). Quantum mechanical first principles calculations of the electronic and magnetic structure of Fe-bearing rock-forming silicates, PhD Thesis, Universal Publishers/Dissertation.com, Boca Raton, Florida, USA, p. 136. ISBN 1-59942-316-2.
- ↑ Enver Murad (1984): "Magnetic ordering in andradite." American Mineralogist 69, no. 7-8; pp. 722–24.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 468.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 183.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 113.
- Костов-Китин, Владислав. Андрадит Andradite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024. ISBN 978-619-245-365-7. с. 69-70.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andradite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |