Сапфир
| Сапфир | |
Сапфир „Логан“, 423 карата | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Алуминиев оксид, Al2O3 |
| Характеристики | |
| Цвят | синьо |
| Твърдост по Моос | 9.0 |
| Специфично тегло | 4.0~4.1 |
| Сапфир в Общомедия | |
Сапфирът е скъпоценен камък, разновидност на корунда.[1][2][3][4] Химичното съединение известно под името корунд е кристалната форма на алуминиев(III) оксид с емпирична формула Al2O3 и наименование диалуминиев триоксид. Характерният син цвят на скъпоценния камък се дължи на това, че на някои места в кристалната структура алуминиевите йони са заменени от железни или титанови йони.
Името на сапфира произлиза от гръцката дума sappherios – син. Цветовата гама на сапфирите поразява с разнообразието си – има пурпурносинкави, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розовооранжеви. Тези камъни много често се използват за украса на корони. Тъмносиният сапфир „Свети Едуард“ се намира в центъра на кръста на короната на Британската империя. Короната на Руската империя е украсена от два големи сапфира с тежест 258 и 200 карата. От сапфир са издялани бюстове на трима американски президенти Джордж Вашингтон (1997 карата), Ейбрахъм Линкълн (2302 карата) и Дуайт Айзенхауер (2097 карата).

Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ сапфир // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 348.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Корунд Corundum // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 334-335.
- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 129-131, 168.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 125.

Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сапфир // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||