Хризоберил
| Хризоберил | |
 Шлифован жълт хризоберил | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | BeAl₂O₄ |
| Класификация на Щрунц | 4.BA.05 |
| Класификация на Дана | 7.2.9.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 8,5 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Хризоберил в Общомедия | |
Хризоберилът е минерал, скъпоценен камък, берилиево-алуминиев оксид с химична формула BeAl2O4.[1][2]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на минерала произлиза от гръцките думи χρυσός (хризос) и βήρυλλος (берилос), означава златист, в алюзия за цвета на минерала, и берил.[1]
Свойства[редактиране | редактиране на кода]
Кристалната решетка е орторомбична, бипирамидална.[1] Образува плътни единични кристали, както и срастъци от по 2 – 3 кристала. Кристалите са оформени като тънки слоеве или къси призми, до 22 cm дължина.[1]
Луминесцира слабо червено под ултравиолетова светлина.[1] Електрическата проводимост се увеличава с температурата.[1]
Цветът на хризоберила може да е различни нюанси на зелено, жълто, кафяво до зеленикавочерно; когато е хромов може да бъде малиновочервен под лампа с нажежаема жичка; безцветен, бледи нюанси на жълто, зелено или червено.[1] Макар и доста рядко се срещат и прозрачни хризоберили.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Хризоберилът е сравнително разпространен. Но някои разновидности като александрит и цимофан, се срещат изключително рядко в природата и се предлагат на високи цени на пазара. Това се дължи на интересната им особеност да сменят своя цвят при промяна на ъгъла на светлината, като естествената и изкуствената светлина ги оцветяват различно.
Най-големите находища на този минерал са в Бразилия, Русия, Шри Ланка, Мианмар др.[1] В България има сведения за намирането му в Рила и Източните Родопи.[2] Негови разновидности са александритът, цимофанът, котешкото око и др.
Най-големият фасетиран образец е овален, 245 каратов, от Шри Ланка.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Хризоберил // Гемология – скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 2023-10-02.
- ↑ а б Костов-Китин, Владислав. Хризоберил Chrysoberyl // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 727-729.
|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||