Хризоберил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хризоберил
Шлифован жълт хризоберил
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
BeAl₂O₄
Класификация на Щрунц4.BA.05
Класификация на Дана7.2.9.1
Характеристики
Твърдост по Моос8,5
Цвят на чертатабяло
Хризоберил в Общомедия

Хризоберилът е минерал, скъпоценен камък, берилиево-алуминиев оксид с химична формула BeAl2O4.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на минерала произлиза от гръцките думи χρυσός (хризос) и βήρυλλος (берилос), означава златист, в алюзия за цвета на минерала, и берил.[1]

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Кристалната решетка е орторомбична, бипирамидална.[1] Образува плътни единични кристали, както и срастъци от по 2 – 3 кристала. Кристалите са оформени като тънки слоеве или къси призми, до 22 cm дължина.[1]

Луминесцира слабо червено под ултравиолетова светлина.[1] Електрическата проводимост се увеличава с температурата.[1]

Цветът на хризоберила може да е различни нюанси на зелено, жълто, кафяво до зеленикавочерно; когато е хромов може да бъде малиновочервен под лампа с нажежаема жичка; безцветен, бледи нюанси на жълто, зелено или червено.[1] Макар и доста рядко се срещат и прозрачни хризоберили.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Хризоберилът е сравнително разпространен. Но някои разновидности като александрит и цимофан, се срещат изключително рядко в природата и се предлагат на високи цени на пазара. Това се дължи на интересната им особеност да сменят своя цвят при промяна на ъгъла на светлината, като естествената и изкуствената светлина ги оцветяват различно.

Най-големите находища на този минерал са в Бразилия, Русия, Шри Ланка, Мианмар др.[1] В България има сведения за намирането му в Рила и Източните Родопи. Негови разновидности са александритът, цимофанът, котешкото око и др.

Най-големият фасетиран образец е овален, 245 каратов, от Шри Ланка.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]