Шри Ланка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Демократическа социалистическа република Шри Ланка
На местните езици:
  • ((si)) இலங்கை ஜனநாயக
  • ((ta)) சோஷலிசக் குடியரசு
    
Национален химн: Sri Lanka Matha
Местоположение на Шри Ланка
Местоположение на Шри Ланка
География и население
Площ 65 610,0 km²
(на 119-то място)
Столица Шри Джаяварданапура Коте
Най-голям град Коломбо
Официален език синхалски и тамилски
Население
(пребр., 2012)
20 263 723
(на 53-то място)
Гъстота на нас. 309 души/km²
Управление
Форма президентска република
президент Майтрипала Сирисена
министър-председател Ранил Викремесингхе
История
Независимост

-обявена
от Великобритания
4 февруари 1948
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 41,979 млрд
(на 74 място)
БВП на човек (ППС) $ 2 029 [1]
Валута Шриланкийска рупия (LKR)
Други данни
Часова зона +5.30
Интернет домейн .lk
Телефонен код 94

Шри Ланка, официално наименование – Демократическа социалистическа република Шри Ланка, до 1972 г. известна и като Цейлон, е тропическа островна държава близо до южния бряг на Индийския субконтинент. Шри Ланка има морски граници на север с Индия, а на юг с Малдивите. Единствено в Шри Ланка се среща кралската кокосова палма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Документираната история на Шри Ланка се простира цели 3000 години [2].

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Президентът на Шри Ланка се избира за 6 години.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Шри Ланка е разделена на 9 провинции, които са подразделени на общо 25 окръга. Провинциите са:

Провинция Столица
1 Централна Канди
2 Северна централна Анурадхапура
3 Северна Джафна
4 Източна Тринкомалее
5 Северна западна Курунегала
6 Южна Гале
7 Ува Бадулла
8 Сабарагамува Ратнапура
9 Западна Коломбо

География и природа[редактиране | редактиране на кода]

Овален остров с формата на капка с планински център
Топографска карта на Шри Ланка.
Гледка от Шри Пада от Маскелия.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Шри Ланка има значителни запаси на железни руди и висококачествен графит. Най-важното природно богатство на Шри Ланка обаче остават скъпоценните и полускъпоценните камъни (диаманти, циркон, рубин, сапфир, акварин и др.). Около 36% от населението е заето в селското стопанство, основната храна е оризът. През 2001 г. Шри Ланка е произвела почти 3 млн. т ориз, но въпреки това се налага внос на ориз и много други храни. Шри Ланка е истинска „градина на подправките“ – черен пипер, канела, джинджифил, индийско орехче, ванилия, шафран и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Синхали и Тамили

Населението на Шри Ланка е съставено основно от синхали (74%, главно будисти) и тамили (18%, предимно индуиси). Синхалите са потомци на индуси, които към V в. пр. Хр. се преселили на острова и постепенно се смесили с местното население. Тамилите нахлували на остров Цейлон преди около 1500 години. Напрежението между двата етноса трае вече няколко века, като през 1983 г. то прераства в поредната ожесточена гражданска война. Много тамили, особено в северните и източните части на страната, искат да отделят в независима държава. Във въоръжения сблъсък между правителствените сили и тамилската бунтовническа групировка (наречена „Тигри за освобождението на Тамил Елам“ или „тамилските тигри“) загиват над 60 000 души. Поддържането на мощните правителствени военни сили обаче довежда до икономическа криза. Преговорите за временно прекратяване на огъня през 2002 – 2003 г. дават надежда за по-голяма автономия на тамилите. В своята история Шри Ланка страда много от периодично избухващите граждански войни между синхали и тамили.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от населението на Шри Ланка изповядва будизъм (70%). Изповядват се и индуизъм (13%), ислям (10%) и християнство (7%).[3]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Културата на Шри Ланка е силно повлияна от миналото на страната, главно от религията и колонизацията на холандците, португалците и британците. За разлика от обичайната практика националната Нова Година не настъпва в полунощ, а в определено от астролозите време. Не само нейното започване, но и краят на старата година се уточняват от тях. Така, между края на старата и започването на новата година има период от няколко часа, който се нарича „нона гате“ (неутрален период). През това време всеки трябва да си почива и да стои настрана от всякакъв тип работа, да се занимава единствено с релаксиращи религиозни дейности и традиционни игри. Много деца и възрастни носят традиционни костюми, въпреки че вече не са модерни. През последните векове Шри Ланка е минала през драматични промени. Въпреки това значителна част от населението на страната е била повлияна единствено от традиционната кухня и нищо друго. Но поради икономическия растеж и интензивната конкуренция в развитите страни компаниите сами се насочват към отвъдморските развиващи се нации в опит да се наложат на глобалния пазар. Този интерес е причинил невиждан досега ефект в страни като Шри Ланка. В момента в някои от големите градове в страната трябва да се подготвиш да бъдеш заслепен от влиянието на западната култура.

Кухнята на Шри Ланка се състои основно от варен или бланширан ориз, поднесен с къри. Друго добре познато ястие с ориз е карибат, което означава „млечен ориз“. Къри се слага не само в ястията от месо и риба, а също и в зеленчуците и дори плодовете. Едно типично за Шри Ланка меню се състои от основно ястие с къри (риба, пиле или овнешко), както и от зеленчуци и леща, отново подправени с лютивия сос. Предястията включват туршия, кисело-сладък сос и самбол, които понякога могат да бъдат огнено люти. Най-известен е кокосовият самбол, приготвен от кокосови стърготини, смесени с чили, сушена малдивска риба и лимонов сок. Той се смила и се яде с ориз, тъй като придава вкус и възбужда апетита. В допълнение към самбола се яде малунг, който се приготвя от нарязани на ситно листа, смесени с настърган кокосов орех и червен лук. В повечето ястия има и кокосово мляко, което им придава уникален вкус.

Шри Ланка отдавна е прочута със своите подправки. През 15 и 16 век търговци от целия свят, посещавали страната, са оставили част от своята традиционна кухня, което е довело до богато разнообразие от стилове и техники на готвене. Холандските и португалските сладкиши продължават да бъдат популярни и до днес. Ястията винаги са обилно подправени, като обикновено не се следва точна рецепта: по този начин всяко едно от тях има различен вкус в зависимост от готвача. Ястията на Шри Ланка са известни като едни от най-лютивите в света, което се дължи на прекомерната употреба на различни сортове чили. Обикновено храната, сготвена в ресторантите е с по-малко чили, за разлика от тази сготвена в домашна обстановка.

В културата на Шри Ланка важно място заема и религията. Будистите в Шри Ланка спазват Поя дните, които са важни не само за тях, но и за индусите. Тези дни за молитва според лунния календар са веднъж в месеца. Населението на острова е много религиозно, тъй като самата история на страната е свързана с религията. На острова са пръснати множество будистки и индуски храмове, джамии и църкви. Религиозната принадлежност на различните региони може да бъде определена по броя на храмовете им. В северната и източната част на острова има много индуски храмове и джамии, тъй като по-голямата част от тамилското и мюсюлманското население живее там. По южното крайбрежие могат да бъдат открити много църкви, заради живеещите там са християни. Най-много будисти има във вътрешността на острова, но те като най-голяма религиозна група се срещат и в останалите части на страната.

Спортът също играе голяма роля в културата на страната. Основно се играе волейбол, но от векове наред английският крикет е популярно спортно събитие. Всяко дете в Шри Ланка знае как се играе крикет, а игрища има из целия остров. Дори бизнесът замира, когато по телевизията дават някой важен мач. Такъв е бил случаят през 1996 г., когато отборът на Шри Ланка побеждава Австралия на финалите и печели световната купа. Цялата страна замира, сякаш е наложен полицейски час. Най-голямо влияние върху музиката на Шри Ланка оказват будизмът и португалските колонизатори. Будизмът се разпространява в Шри Ланка след посещение на Буда през 300 г. пр. Хр., докато португалците пристигат през XV век, носейки със себе си баладите, китарите и африканските роби, които допълнително разнообразяват музикалната традиция. Робите са били наречени кафринха, а тяхната музика – байла. Традиционната музика включва хипнотичните барабани кандян – барабаните са били и остават неотменна част от музиката в индуските и будистките храмове. В Шри Ланка, както подобава на един от най-големите производители на чай в света, се консумират огромни количества от ободряващата напитка. Голяма част от населението пие поне по три чаши на ден. Чаят се слави с доброто си качество и дори кралското семейство е пиело цейлонски чай. Той се сервира, когато идват гости, на фестивали и събирания – почти навсякъде в Шри Ланка.

Будистка статуя в древната столица на Полонарува, 12 век

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БВП за 2010, СБ
  2. ((en)) Roberts, Brian (2006). „Sri Lanka: Introduction“. Urbanization and sustainability in Asia: case studies of good practice. ISBN 978–971–561–607–2
  3. ((en)) Sri Lanka Census of Population and Housing, 2011 – Population by Religion
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sri Lanka“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Нокс, Роберт. Историческая повесть о Цейлоне: XVII век. An historical relation of Ceylon: XVIIth century. СПб., Петербургское востоковедение, 2007, 284 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]