Миоцен
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Миоцен е първата геоложка епоха от периода неоген[1] и се простира от около 23,03 млн. г. допреди 5,332 милиона години. Автор на термина миоцен е Сър Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи μείων (meiōn, „по-малко“), и καινός (kainos, „нови“) и означава „по-малко последните“, защото тя има с 18% по-малко съвременни морски безгръбначни от плиоцена. Миоцен следва епохата Олигоцен и предшества епохата Плиоцен. Миоцен е първата епоха от периода неоген.
Земята преминава от Олигоцен към Миоцен и Плиоцен през няколко ледникови периода. Границите на миоцена не са определени от глобално събитие, а се състоят по-скоро от регионални граници между по-топлия Олигоцен и по-хладния Плиоцен.
Растенията и животните през миоцена са доста близки до съвременните. Бозайниците и птиците са широко разпространени. Китовете, тюлените, а също и водораслите се множат. В края на тази епоха, започват да се нагъват Хималаите.
Растения
[редактиране | редактиране на кода]Степите значително се разширяват; горите стават жертва на по-хладния и по-сух климат като цяло. Тревистите растения значително се разнообразяват, едновременно с еволюирането на големите тревопасни животни, включително преживните. Преди между 7 и 6 милиона години, внезапно възникват нови видове треви, които са били в състояние да усвояват въглеродния диоксид по-ефективно, но също са били по-богати на силициев диоксид, което води до глобално изчезване на големи тревопасни животни. Разширяването на степите и разпространението на тревопасни животни като конете могат да бъдат свързани с колебанията в CO2.
