Направо към съдържанието

Шпинел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шпинел
Общи
Категорияоксид, шпинелова група
ФормулаMgAl₂O₄
Класификация на Щрунц4.BB.05
Класификация на Дана7.2.1.1
Характеристики
Цвятчервен, лилав, син, розов, тъмнозелено, кафяв, черен, безцветен
Кристална системакубична
Твърдост по Моос8
Цвят на чертатабяла
Плътност3582,14 kg/m³
Шпинел в Общомедия
Шпинел

Шпинелите (spinel) са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ2О4.[1][2] Най-известният от тях е обикновеният шпинел – MgAl2O4.[3]

В природата минералите с шпинелова структура се срещат в базични и ултрабазични скали, а в екзогенни условия – в морските и речните пясъци. В зависимост от разположението на йона – заемащ тетраедрична позиция – различаваме шпинели с права и обратна (обърната) структура (инверсни шпинели). Минералът кандилит е шпинел с обратна структура – Mg2TiO4. Обикновеният или благороден шпинел MgAl2O4, е скъпоценен камък. В техническата керамика шпинелите намират много широко приложение – като постоянни магнити като основа за производството на процесори и др.

Шпинелите са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ2О4, където А2+ – Mg, Fe, Mn, Cu, Zn, Co, Ni и др., а В3+ – Al, Fe, Cr и др. Съществуват няколко подгрупи шпинели, изразени с молекулни формули, MIIMIII2O4 (FeCr2O4, ZnAl2O4, BeAl2O4, CoCo2O3 и други), MIVMII2O4 (TiZn2O4,SnCo2O4) и най-редкия клас – MI2MVIO4 (Na2MoO4, Ag2MoO4).[4]

Инверсните шпинели са съответно с формулите – MVIMII2O4 (Zn[ZnTi]O4), но повечето са MIIMIII2O4 (FeII[FeIIICoII]O4, Fe[NiFe]O4).[4]

Те кристализират в хексаоктаедричния клас на кубичната сингония със симетрия Fd3m. В зависимост от тривалентния катион, заемащ В3+ местата, се различават алуминиеви, железни и хромови шпинели със значителна смесимост между алуминиевите и хромовите. Шпинелите са метаморфогенни минерали, но се срещат и като акцесорни минерали в някои магмени скали, а в екзогенни условия – в речните и морските пясъци.

Шпинелите и γ-оливинът с шпинелна структура са предполагаеми съставки на горната мантия на Земята. Шпинелите участват в състава на подкоровата литосфера като основни минерали в шпинеловия лерцолит, а γ-оливинът – в преходната зона на горната мантия като твърд разтвор на гранат + γ-оливин с шпинелна структура.

Шпинелите са главни минерали във високоогнеупорната шпинелна керамика, в магнезиево-шпинелните, хромитовите и магнезиево-хромитовите огнеупори. На основата на шпинели се изготвят висококачествени керамични пигменти. Ферошпинелите, известни още като ферити, притежават уникално съчетание на магнитни, електрични и други свойства. Именно с тях са свързани успехите на изчислителната и свръхвисокочестотната техника, телемеханиката, радиоелектронната техника и други.

  1. Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. шпинели // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 1002.
  2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 477.
  3. Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. с. 211 – 212.
  4. 1 2 Willkinson, Cotton. Advanced Inorganic Chemistry. 1980. ISBN 0-471-02775-8. с. 17.
Шпинел в мрамор, Бяла река, Пирин, кол. Михаил Малеев - Национален музей "Земята и хората"
  • Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 170 – 171.
  • Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
  • Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
  • Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
  • Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 130.
  • Костов-Китин, Владислав. Шпинел Spinel // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 761 – 763.