Шпинел

Шпинел
Общи
Категория	оксид, шпинелова група
Формула	MgAl₂O₄
Класификация на Щрунц	4.BB.05
Класификация на Дана	7.2.1.1
Характеристики
Цвят	червен, лилав, син, розов, тъмнозелено, кафяв, черен, безцветен
Кристална система	кубична
Твърдост по Моос	8
Цвят на чертата	бяла
Плътност	3582,14 kg/m³
Шпинел в Общомедия

Шпинел

Шпинелите (spinel) са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ₂О₄. Най-известният от тях е обикновеният шпинел – MgAl₂O₄.

В природата минералите с шпинелова структура се срещат в базични и ултрабазични скали, а в екзогенни условия – в морските и речните пясъци. В зависимост от разположението на йона – заемащ тетраедрична позиция – различаваме шпинели с права и обратна (обърната) структура (инверсни шпинели). Минералът кандилит е шпинел с обратна структура – Mg₂TiO₄. Обикновеният или благороден шпинел MgAl₂O₄, е скъпоценен камък. В техническата керамика шпинелите намират много широко приложение – като постоянни магнити като основа за производството на процесори и др.

Шпинелова група

Шпинелите са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ₂О₄, където А²⁺ – Mg, Fe, Mn, Cu, Zn, Co, Ni и др., а В³⁺ – Al, Fe, Cr и др. Съществуват няколко подгрупи шпинели, изразени с молекулни формули, M^IIM^III₂O₄ (FeCr₂O₄, ZnAl₂O₄, BeAl₂O₄, CoCo₂O₃ и други), M^IVM^II₂O₄ (TiZn₂O₄,SnCo₂O₄) и най-редкия клас – M^I₂M^VIO4 (Na₂MoO₄, Ag₂MoO₄).

Инверсните шпинели са съответно с формулите – M^VIM^II₂O₄ (Zn[ZnTi]O₄), но повечето са M^IIM^III₂O₄ (Fe^II[Fe^IIICo^II]O₄, Fe[NiFe]O₄).

Те кристализират в хексаоктаедричния клас на кубичната сингония със симетрия Fd3m. В зависимост от тривалентния катион, заемащ В³⁺ местата, се различават алуминиеви, железни и хромови шпинели със значителна смесимост между алуминиевите и хромовите. Шпинелите са метаморфогенни минерали, но се срещат и като акцесорни минерали в някои магмени скали, а в екзогенни условия – в речните и морските пясъци.

Приложение

Шпинелите и γ-оливинът с шпинелна структура са предполагаеми съставки на горната мантия на Земята. Шпинелите участват в състава на подкоровата литосфера като основни минерали в шпинеловия лерцолит, а γ-оливинът – в преходната зона на горната мантия като твърд разтвор на гранат + γ-оливин с шпинелна структура.

Шпинелите са главни минерали във високоогнеупорната шпинелна керамика, в магнезиево-шпинелните, хромитовите и магнезиево-хромитовите огнеупори. На основата на шпинели се изготвят висококачествени керамични пигменти. Ферошпинелите, известни още като ферити, притежават уникално съчетание на магнитни, електрични и други свойства. Именно с тях са свързани успехите на изчислителната и свръхвисокочестотната техника, телемеханиката, радиоелектронната техника и други.

Източници

Шпинел в мрамор, Бяла река, Пирин, кол. Михаил Малеев - Национален музей "Земята и хората"

Литература

• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 170 – 171.
• Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
• Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
• Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
• Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 130.
• Костов-Китин, Владислав. Шпинел Spinel // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 761 – 763.

Външни препратки

• шпинел (spinel) // mindat.org. Посетен на 9 септември 2025. (на английски)
• шпинел // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 29 април 2024.