Направо към съдържанието

Родонит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Родонит
Общи
Формула(Mn2+, Fe2+, Mg, Ca)SiO3
Класификация на Щрунц9.DK.05
Класификация на Дана65.4.1.1
Кристална симетрияP1
Характеристики
Цвят на чертатабяло
2V ъгъл58° to 73° (според измервания), 58° (според изчисления)
Дисперсияδ = 0.013
Други характеристикиобикновено черен цвят заради мангановите оксиди
Родонит в Общомедия

Родонитът е манганов иносиликат с формула (Mn, Fe, Mg, Ca)SiO3 и член на пироксеноидната група минерали, кристализиращ в триклинна система.[1] Обикновено се среща като разцепващи се до компактни маси с розовочервен цвят, често клонящи към кафяво поради окисляване на повърхността. Розовочервеният оттенък се дължи на мангановите катиони (Mn2+).[2]

Името на минерала произхожда от старогръцката дума за „роза“ – ῥόδον (родон).[3]

Кристалите на родонита често имат дебел табличен вид, но са редки. Има перфектна, призматична цепителност, почти под прав ъгъл. Твърдостта е 5,5–6,5, а специфичното тегло е 3,4–3,7; блясъкът е стъкловиден, по-рядко перлен върху повърхностите на цепителност. Манганът често е частично заменен от желязо, магнезий, калций и понякога цинк, който може да присъства в значителни количества; сиво-кафявата разновидност, съдържаща до 20% калциев оксид, се нарича бустамит; фаулеритът е цинков сорт, съдържащ 7% цинков оксид.

Розовият родонит, контрастиращ с черни манганови оксиди, понякога се използва като материал за скъпоценни камъни, както се вижда в този екземпляр от окръг Хъмбоулт, Невада.

Иносиликатната (верижна силикатна) структура на родонита има повтаряща се единица от пет силициеви тетраедра. Редкият полиморфен пироксмангит, образуван при различни условия на налягане и температура, има същия химичен състав, но повтаряща се единица от седем тетраедъра.

Родонитът е бил обработван като декоративен камък. В мините за желязо и манган в Пайсберг близо до Филипстад и Лонгбан във Формланд, Швеция се срещат малки брилянтни и полупрозрачни кристали (пайсбергити). Фаулеритът се среща като големи, груби кристали, донякъде наподобяващи розов фелдшпат, с франклинит и цинкови руди в гранулиран варовик във Франклин Фърнъс в Ню Джърси.

Родонитът е официалният скъпоценен камък на щата Масачузетс.[4]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Костов-Китин, Владислав. Родонит Rhodonite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 529 – 530.
  2. ↑ Minerals Colored by Metal Ions // minerals.gps.caltech.edu. Посетен на 28 февруари 2023.
  3. ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. родонит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 745.
  4. ↑ General Laws of Massachusetts, Chapter 2, Section 15 Архив на оригинала от 2008-11-23 в Wayback Machine..

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 305 – 306.
  • Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 417 – 418.
  • Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
  • Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
  • Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
  • Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 186.
  • Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 124.
  • Петрусенко, С. И., Р. И. Костов. 1992. Скъпоценните и декоративните минерали на България. С., Издателство на Българската академия на науките, 90 с. (резюме на английски език)
  • Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 65 – 66.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rhodonite // Mindat.org. Посетен на 14 септември 2025. (на английски)
  • Rhodonite // Webmineral. Посетен на 14 септември 2025. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rhodonite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Родонит&oldid=12838409“.