Берил
| Берил | |
 Берил (разновидност аквамарин) | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | силикатен минерал |
| Формула | Be3Al2Si6O18 |
| Класификация на Щрунц | 09.CJ.05 |
| Класификация на Дана | 61.1.1.1 |
| Характеристики | |
| Кристална система | хексагонална |
| Лом | мидест или неправилен |
| Твърдост по Моос | 7,5 – 8 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Берил в Общомедия | |
Берилът е силикатен минерал на берилия и алуминия с хексагонална кристална решетка.[1][2] [3][4] Някои от разновидностите на берила (например смарагда и аквамарина) са скъпоценни камъни.
Химичният му състав е: 14,1% ВеО, 19% Al2О3, 66,9% SiO2. Често има примеси на натрий, калий, литий, цезий, рубидий, желязо, ванадий, понякога и хром.[5] [6]
_Collection_of_Georgi_Bonchev_at_the_Sofia_University_"St._Kliment_Ohridski"_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_&_Mineral_Resources.jpg)
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Наименованието берил произлиза от латинското beryllus, berillus.[5][7]
Разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Берилът се среща в много разновидности с различни цветове в зависимост от примесите съдържащи се в него. Много от тях са скъпоценни камъни.
| Нешлифован | Шлифован | Разновидност | Цвят | Примеси обуславящи цвета |
|---|---|---|---|---|
 |
 |
аквамарин | син, синьозелен | желязо |
.jpg) |
 |
морганит | розов | манган |
 |
 |
хелиодор | златисто-жълт | желязо |
_15.jpg) |
 |
смарагд (=изумруд) | прозрачен, зелен | хром, понякога ванадий |
 |
 |
червен берил (=биксбит) | червен, розов | манган |
 |
 |
гошенит | безцветен |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110 – 112.
- ↑ БЕРИЛ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 104. Посетен на 19 ноември 2025.
- ↑ берил // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. берил // Речник на чуждите думи в българския език. 3. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 108.
- 1 2 Информация за Берил (Beryl) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
- ↑ Берил в каталог на минералите
- ↑ Kluge, Friedrich (2002): „Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 143-144. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 217 – 223.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 426 – 427.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 114.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110 – 112.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 16 – 20.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- берил // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
- Информация за Берил (Beryl) // webmineral. Посетен на 13 май 2024. (на английски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||