Гайтаниново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гайтаниново
Общи данни
Население 67 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26 891±0 km²
Надм. височина 701 m
Пощ. код 2924
Тел. код 075214
МПС код Е
ЕКАТТЕ 14341
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ, ДПС)
Гайтаниново в Общомедия

Гайтанѝново е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гайтаниново се намира в планински район. Разположено е в югоизточните склонове на Южен Пирин в историко-географската област Мървашко. Отстои на 17 km югозападно от общинския център Хаджидимово и на 19 километра южно от град Гоце Делчев. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 750 mm. През землището на селото тече река Мътница. Почвите са рендзини (хумусно-карбонатни). Населението намалява поради изселвания, по-масови през 1945 – 1950 година за Димитровград.[1]

През 2012 година в землището на Гайтаниново е обявена защитена местност „Жингов бряст“, за опазване на кристална ричия, еднодомна мания, триделна мания, славянско котенце, паяковидна пчелица, обикновен анакамптис, пурпурен салеп, тризъбест салеп и обикновен салеп, както и местообитанието им.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

На около 4 km западно от селото в местността Кулата е намерен керамичен материал, който показва наличие на живот от ранния период на желязната епоха. Запазени са останки от антична крепостна стена, частично използвана и през средновековието.[1]

Според старо предание жителите на махалите Света Марина, Трохаля, Градището и Сърбаково, за да избягат от турските безчинства, се заселват на място на днешното селото. С имената Гайтанине и Гайтанина селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637 и 1660 година.[1]

През XVIII и XIX век в селото се добива желязна руда (магнетитов пясък), която се изнася за претопяване в пещите на село Тешово. Рудищата заемали площ от около 500 декара. Рудата се промивала в изкуствени трапове и корита от каменни плочи. От полученото желязо в железарските работилници (кузни) се изработват подкови (плочи) и клинци, които се изнасят по пазарите в Солунскиятвилает. В селото е имало около 120 кузни. Добиването на желязна руда продължава до 1870 година.[3] Освен железаро-коковачеството в селото е развито и дюлгерството. Дюлгери и жътвари от Гайтаниново отиват на сезонна работа във вътрешността на страната и главно в Драмско.[1]

В началото на XVIII век е е построена църквата „Свети Георги“, открито е и килийно училище. През 1839 година е построена църквата „Свети Никола“ с часовник на камбанарията.[1] В 1858 година в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител Георги Зимбилев. Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета.[1] На 6 декември 1869 година в Гайтаниново се провежда народен събор, организиран от българските общини в Неврокопско, Драмско, Серско и Мелнишко. След тържествена служба в местната църква се прогласява категоричното отказване от Цариградската патриаршия и искането за учредяване на обединена Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска българска епархия.[4] Според заслужилият възрожденския учител Спас Прокопов в годините 1869 – 1870 селото се превръща в център на българщината в Неврокопско, благодарение на местното българско училище. Гърците наричат в това време Гайтаниново „свещеното свърталище на българите“.[5]

През XIX век Гайтаниново е чисто българско село, числящо се към Неврокопската каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гайтаниново (Gaïtaninovo) е посочено като село със 180 домакинства и 640 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Гайтаниново като село със 150 български къщи.[7]

През 1891 година Васил Кънчов посещава Неврокопско и оставя интересни пътни записки за Гайтаниново. Ето какво пише той:

Селото има 200 къщи чисто български, но има изглед на един малък градец. То е едно от най-събудените села не само в Неврокопско, но и в цяла Македония. Главната причина за развитието на селяните е била търговията, която селяните са въртели с околните места, и благосъстоянието им. Главно занятие на селяните е било до скоро време правене плочи за коване на едър добитък. Около 60 дукяни с повече от 400 работника през цялата година са работили плочи. Други са разнасяли изработената стока по панаирите наоколо.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Гайтаниново, село в подножията на Али Ботуш планина. От Неврокоп се пада на Ю с разстояние от 5 часа. Пътят до Копривлен е лош, подире става равен. Работна земя недостатъчна, та селянете са принудени зиме да бягат по чужбина, дето минуват със зидарство. Лежи в дупка, тъй че не може да се види от никъде наоколо. Българска църква „Св Никола“; училище с 1 учител и 26 ученика. Къщи 200 само българе.[9]

Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1000 души, всички българи-християни.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гайтаниново живеят 1416 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 74 ученици.[11]

През 1895 г. в селото е основан комитет на ВМОРО.[1]

На 11 октомври 1908 година в Гайтаниново се провежда учителска сбирка (конгрес), на която, след като се разглежда състоянието на учебното дело в Неврокопско и положението на селските учители, се основава учителско дружество (наречено съюз, а по-късно синдикат).[12]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

С. Гайтаниново... е разположено в полите на Алиботуш. Близо до селото се намира хубава дъбова горичка. Селото има 200 къщи български с 1000 души люде. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Някои от тях са дюлгери и зидари. Земеделците обработват лозя и др. Черквата „Св. Никола“ е голямо здание. Вътре е добре украсена. Създадена е през 1839 г. Преди 70 години е била на гърците, а след това вече на българите. Духовната борба се разиграла доста рано. До селото има стара църква – „Св. Георги“ Училището е до църквата, доста голямо здание е, но се нуждае от поправка.[13]

По време на Балканската война през 1912 година 37 души от Гайтаниново се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кочо Мавродиев
Иван Стойков
Родени в Гайтаниново
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Жостов (1842 – 1903), български просветен и духовен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов, завършил естествени науки в Одеса в 1888 г.[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Хаджипетров (1871 – 1933), български революционер и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Вълко Стоянов (ок. 1840 – ?), български революционер, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Вълчо Сарафов (1877 – 1901), български революционер, деец на ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Вълчо Япата, български хайдушки войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Колчаков, български учител в Гумендже около 1870 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Жостов (1868 – 1935), български военен деец, генерал
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Имандиев, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Мавродиев (1853 – 1935), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Мишев (р. 1954), български поет
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стойков (1866 – 1925), български военен деец, генерал
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Гадромов (1863 – 1933), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Жостов (1867 – 1916), български военен деец, генерал
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Сарафов (1836 – 1911), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Кюлюмов (1925 – 1998), български писател и сценарист
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Мавродиев (1860 – 1913), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Прокопов (1870 – 1950), просветен и революционен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Кюлюмов, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Падарев (1842 – ?), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Падарев (1875 – 1949), български юрист и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Петров Аврамов (1907 - ?), български просветен деец, завършил Педагогическото училище в Неврокоп в 1929 г., работил като учител в Гайтаниново, Гърмен и Мусомища, учредител на читалище „Петър Сарафов“ в Гайтаниново, участник във Втората световна война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Каратодоров, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Гювделиев, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Константинов Мавродиев (Чернев), български лекар, завършил в 1896 година медицина в Женева,[18] работил като учител
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Сарафов (1842 – 1915), български учител
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Жостов (1881 – 1925), български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Прокопов (1842 – 1917), просветен и църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Михайлов (1867 – 1925), български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Китанов (1926 – 1991), български военен, полковник, погребан с почести след пенсиониране като заместник-началник на ВНВУ „Васил Левски“ – Велико Търново
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Цветанов (Филип войвода, около 1845 – 1895), български революционер, опълченец
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Капзималя, кмет на Гайтаниново във втората половина на XIX век[19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 185.
  2. Заповед № РД-452 от 8 юни 2012 г. Обн. ДВ. бр. 53 от 13 юли 2012 г.
  3. Георгиев, Георги К. Старата железодобивна индустрия в България. София, Издателство на БАН, 1978. с. 141.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
  5. Автобиография на Спас Прокопов. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.
  7. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234-235.
  8. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 214.
  9. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 7.
  10. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 194
  11. D.M.Brancoff. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, стр. 112-113.
  12. Пандев, К. Културно-просветното дело в Неврокопско след Руско-Турската освободителна война до 1912 г. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 86.
  13. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 82.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  15. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 347.
  17. Петрова, Любима, съставител. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Благоевград (1944–2009). София, Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив - Благоевград, 2011. с. 478.
  18. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  19. Из спомените на Спас Прокопов. // Литературен алманах „Струма“. София, „Народна младеж“, 1984. с. 170.
     Портал „Македония“         Портал „Македония