Хаджидимово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хаджидимово
Sv.dimitar.jpg
Общи данни
Население 2689 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 4557 (НСИ)
Землище 22,671 km²
Надм. височина 485 m
Пощ. код 2933
Тел. код 07528
МПС код Е
ЕКАТТЕ 77058
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Хаджидимово в Общомедия

Хаджѝдимово е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград, на около 15 km от град Гоце Делчев. Градът е административен център на община Хаджидимово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в крайните южни предели на България, до границата с Гърция. В южна посока землището на града е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг, но преобладаващата част от територията му е равнинна. Долината на Места с тополовите растителни пояси от двете ѝ страни, плодородните и равни ниви и градини, младите борови гори и в по-далечен фон сините силуети на Пирин придават на Хаджидимово особено очарование. Лятото е горещо, зимата е по-често суха и относително студена за тази географска ширина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Градът е наследник на селата Горняни и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново,[1] а Горняни си запазва името. От 1951 г. селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горна Сингартия)[2].

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Градът има продължително историческо съществуване. В античността там по течението на Места преминава важен път до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. В 1911 г. в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Там е открита икона на св. Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. В Горна Сингартия, където е намерена иконата, е построен манастирът „Св. Георги Победоносец“ в 1865 г., който е обявен за паметник на културата. В манастира е неформалното седалище на Неврокопския митрополит Натанаил, който от момента на избора си през пролетта на 1994 г. връща официалното седалище на митрополията от Благоевград в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) – със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи[3]. В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 63 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия – с 46 български и 24 турски къщи.[4]

В 1891 г. Георги Стрезов пише за селата:

Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци[5].

Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци.[6]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Горна Сингартия брои 295 жители, от които 250 българи християни и 45 турци, а Долна Сингартия брои 780 жители, от които 420 българи християни и 360 турци.[7]

Манастир „Св. Георги Победоносец“
Хаджидимово

В България[редактиране | редактиране на кода]

В 1928 година е създадено читалище „Иларион Макариополски“.[8] Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 г. с Решение на Министерския съвет.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Участък на полицията.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В града живеят източноправославни християни. Манастирът „Св. Георги“ по времето на Неврокопски митрополит Натанаил става духовен център на епархията, която обхваща цялата Благоевградска област. В него редовно идват поклонници и от съседна Гърция, организират се регионални, национални и международни конференции. Още от избора си през пролетта на 1994 г. митрополит Натанаил организира безплатни детски летовища в манастира. Характерно за тази обител е, че за празника манастирът се посещава и от стотици българомохамедани, много от които по стара традиция нощуват в храма срещу празника.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2007 г. за кмет са се кандидатирали 19 души. За кмет е избран Людмил Терзиев.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В града има няколко фабрики за обувки, днес взети от италиански предприемачи. Най-голямата сред тях е „Жоси“ АД.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 2008 г. е открит информационно-туристически център. В него са изложени находки от археологични разкопки на територията на Общината.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От палеонтологичното находище с късно-миоценска възраст в околностите на града палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил костна находка (първа фаланга от пръст на левия крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris)[9][10] [11] [12]. Тя е едната от общо 2-те находки (другата е от находището до с. Калиманци, обл. Благоевград), чрез които за първи път в България е установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси. В същото находище той е открил и описал първите в Европа птици носорози, представени с нов за науката род и вид (Euroceros bulgaricus)[13], нов вид мишелов[14], нов вид сокол [15] и нов вид орел змияр [16].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 6 май 1996 г. Хаджидимово е обявен за град. На този ден от годината, приет като официален празник на града, се провеждат тържества. Събитието привлича хора от областта и съседна Гърция, като обща спирка за всеки е манастирът „Св. Георги Победоносец“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хаджидимово

Други[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Димитър Лекин“

Футболен отбор на име „Места“, състезаващ се във „В“ югозападна аматьорска група. Има и стадион, наименуван на неговия създател Димитър Лекин, бивш кмет на Хаджидимово.

  • Фонтанът на площада, създаден от кмета Кръстю Типов и пуснат от кмета Людмил Терзиев.
  • Паметникът на Димо Хаджидимов, намиращ се на площад „Димо Хаджидимов“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, стр. 276
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, стр. 83
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126 – 127
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 6
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 35.
  9. Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42 – 46.
  10. Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106 – 108.
  11. Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89 – 98.
  12. Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493 – 507
  13. Boev, Z., D. Kovachev 2007. Euroceros bulgaricus gen. nov., sp. nov. from Hadzhidimovo (SW Bulgaria) (Late Miocene) – the first European record of Hornbills (Aves: Coraciiformes). – Geobios, 40: 39 – 49.
  14. Boev, Z., D. Kovachev. 1998. Buteo spassovi sp. n. – a Late Miocene Buzzard (Accipitridae, Aves) from SW Bulgaria. – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 125 – 129.
  15. Boev, Z. 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17 – 35.
  16. Boev, Z. 2012. Circaetus rhodopensis sp. n. (Aves, Accipitriformes) from the Late Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 64 (1): 5 – 12.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България