Илинден (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.

Илинден
Общи данни
Население 82 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36 519 km²
Надм. височина 583 m
Пощ. код 2929
Тел. код 07521
МПС код Е
ЕКАТТЕ 32648
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ, ДПС)
Илинден в Общомедия

Илѝнден е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово. В близост до селото е изграден ГКПП Илинден - Ексохи (Възем). До 1951 година името на селото е Либяхово.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач. Отстои на 14 километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на 18 километра югоизточно от град Гоце Делчев. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм. През землището на селото тече река Мътница. Почвите са предимно рендзини (хумусно-карбонатни). Населението намалява поради изселвания, по масови през 1958 – 1959 за селата Левуново и Спатово, град Нови Кричим и село Кремиковци.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в селото „Петър Сарафов“

Според професор Иван Дуриданов селищното име Либяхово със засвидетелствана по-ранна форма Любяхово произлиза от личното име Любьхъ.[3] Според едно местно предание името произлиза от името на някой си Али бей, а според друго – от голямата любов, сплотявала жителите му срещу турските золуми по време на османската власт.[4]

На 2 km източно от селото е разположена крепостта Градище.

През XIX век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1828 – 1831 година е построена църквата „Успение Богородично“.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любяхово (Lubiahovo) е посочено като село с 253 домакинства и 850 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Либяхово като село с 245 български къщи.[7]

През 1891 година Васил Кънчов посещава Неврокопско и оставя интересни пътни бележки за Либяхово. Ето какво пише той:

Либяхово има много хубав изглед. То е разположено на един малък приток на р. Буровица. Има прекрасен вид от върха, гдето бях аз. Над него по върха се виждат обработени ниви, а надолу – ливади. То брои 300 къщи български. Селяните са разбудени като гайтаниновци. От 1870 г. имат българско училище. Стояха в редовете на първите борци в борбата с владиката, но през 1887 г., заплашени силно от военния комендант в Неврокоп, признаха властта на владиката. Тая година те наново се отказаха от него.[8]

Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1720 души, от които 1660 българи-християни и 60 цигани.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Либяхово (Libiahovo) се състои от 1800 българи екзархисти и 18 цигани. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 65 ученици.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Либяхово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Разкопаване на останките на Михаил Даев след освобождението на Либяхово, 26 октомври 1913 г., фотограф Христо Иванов Тодоров Фото „Надежда“. Четвърти от ляво надясно е Атанас Попов

В края на XIX век Либяхово е българско православно село, една от крепостите на българщината в Неврокопско. Видни просветни дейци и участници в църковно-националните борби на българите в Източна Македония от селото са Георги Зимбилев (1820 – 1880), Харитон Карпузов (1827 – 1899), Атанас Поппетров (1850 – 1933) и Стоян Зимбилев (1860 – 1912). В Либяхово са родени водачът на ВМОК Борис Сарафов (1872 – 1907), както и брат му Кръстьо Сарафов (1876 – 1952) - виден артист. От селото са Димитър Арнаудов (1874 – 1937) - деец на ВМОРО и ВМРО (обединена) и войвода на ВМРО Атанас Попов (1884 – 1928). В Либяхово е роден и видният художник Константин Гърнев (1894 – 1966).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай. Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 185.
  3. Дуриданов, Иван. Селищното име Либяхово, Гоцеделчевско, днешно Илинден. // Турист XXVI (11). 1981. с. 15.
  4. Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник – М“, 2010. с. 5. Посетен на 20 март 2016.
  5. The Dormition of Virgin Mary Church in Ilinden. // Corect. Посетен на 10 ноември 2014.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126 – 127.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
  8. Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 229.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 112 – 113.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
     Портал „Македония“         Портал „Македония