Нова Ловча
- Ловча пренасочва насам. За обезлюденото село в Гърция вижте Ловча (Драмско).
| Нова Ловча | |
Село Нова Ловча, снимано от Цари връх на Алиботуш. На заден план - западните склонове на планината Стъргач и Асаньов връх | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 36 души[1] (31 декември 2025 г.) 2,78 души/km² |
| Землище | 12,938 km² |
| Надм. височина | 701 m |
| Пощ. код | 2925 |
| Тел. код | 075214 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 51860 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Хаджидимово Людмил Терзиев (НДСВ; 2007) |
| Нова Ловча в Общомедия | |
Но̀ва Ло̀вча е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 68 |
| Българи | 68 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География
[редактиране | редактиране на кода]Нова Ловча е разположено в подножието на планината Славянка до българо-гръцката граница. Площта на селото е 12.938 km2. Селото е на 700-999 m надморска височина. Релефът е предимно хълмист а на изток равнинен. Почвите са кафяви. Край селото има пресъхваща река, която извира край село Парил и се подхранва основно от дъжда. На 1-2 km изток от селото е разположено малко изкуствено езеро, което също се подхранва от дъжда и се използва за стопански дейности. Климатът е континентален-средиземноморски. Характеризира се с горещо и сухо лято и студена зима. Средната температура праз лятото е 24-25 °С. Зимата е студена и мека с ниски температури. Максималката температура през зимата е 1-2 °C. Валежите са около 600-700 mm годишно. Вятърът е тих до умерен през лятото. Снежната покривка през зимата достига до 1 метър.
В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Алиботушки чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове и животни. Видът е защитен от Зелената книга на растителните видове.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името на селото е от Ловча (вьсь, гора поляна), старобългарското ловьць, ловьчь. Жителското име е ло̀вчанин, ло̀вчанка, ло̀вчане.[3]
Селото е основано след Междусъюзническата война неврокопското село Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от новата граница. В 1926 - 1927 година по спогодбата Моллов - Кафандарис част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село, а част се заселват в Неврокопско и Плевенско.
1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция. От старото село е запазен единствено храмът „Свети Архангел Михаил“, останалото е в руини. На 8 ноември – Свети Архангел Михаил, всяка година жителите на новото село Ловча, живеещи в България и всички потомци на жители живели в старото село, останало в Гърция, се събират на събор на църквата „Свети Архангел Михаил“. Интерес представляват множеството следи от преправяне надписите на фасадните стенописи[4]
На Ивановден или на Атанасовден има кукерски карнавал, а съборът на селото е на 20 юли - Илинден.
В селото има два храма – гробищната църква „Свети Пророк Илия“ и „Свети Архангел Михаил“, наречена на останалия в Гърция храм и построена с личния труд на голяма част от жителите на селото.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Нова Ловча
Запрю Икономов (1929 – 2015), български фолклорист
- Починали в Нова Ловча
Алекса Костов (1865 - след 1943), български революционер
Георги Борунсузов (1881 - след 1943), български революционер
Димитър Иванов Великов (1873 - след 1943), български революционер
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Митринов, Г. Фасадният надпис на църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – В: Сб. Българският език – исторически и съвременни аспекти. Сборник в чест на 140 години от рождението на акад. Стефан Младенов. София, 2020, с. 237-246.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 8 септември 2024. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 153.
- ↑ Митринов, Г. Български следи по стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Кн. 29, 2016, с. 107-131. Митринов, Г. Фасадният надпис на църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – В: Сб. Българският език – исторически и съвременни аспекти. Сборник в чест на 140 години от рождението на акад. Стефан Младенов. София, 2020, с. 237-246.
| |||||||||||