Нова Ловча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за драмското село и неговия наследник в България. За чечкото село вижте Ловчища.

Нова Ловча
Lovcha Stargach IMG 6062.jpg
Общи данни
Население 47 души[1] (15 юни 2020 г.)
3,63 души/km²
Землище 12 938 km²
Надм. височина 701 m
Пощ. код 2925
Тел. код 075214
МПС код Е
ЕКАТТЕ 51860
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Нова Ловча в Общомедия

Но̀ва Ло̀вча е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Нова Ловча е разположено в подножието на планината Славянка до българо-гръцката граница. Площта на селото е 12.938 km2. Селото е на 700-999 m надморска височина. Релефът е предимно хълмист а на изток равнинен. Почвите са кафяви. Край селото има пресъхваща река, която извира край село Парил и се подхранва основно от дъжда. На 1-2 km изток от селото е разположено малко изкуствено езеро, което също се подхранва от дъжда и се използва за стопански дейности. Климатът е континентален-средиземноморски. Характеризира се с горещо и сухо лято и студена зима. Средната температура праз лятото е 24-25 °С. Зимата е студена и мека с ниски температури. Максималката температура през зимата е 1-2 °C. Валежите са около 600-700 mm годишно. Вятърът е тих до умерен през лятото. Снежната покривка през зимата достига до 1 метър.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото е от Ловча (вьсь, гора поляна), старобългарското ловьць, ловьчь. Жителското име е ло̀вчанин, ло̀вчанка, ло̀вчане.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В района около селото се намират остатъци от древни селища, както и стар римски път свързващ Никополис ад Нестум със Солун и Беломорието.

В XIX век Ловча е едно от най-развитите кузнарски села в Мървашко. Жителите му са специализирани в изработването на клинци за подкови и заедно с каракьойци снабдяват целия Солунски вилает.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лофча (Loftcha), Мелнишка епархия, живеят 1250 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лофча (Loftcha) е посочено като село със 125 домакинства и 450 жители мюсюлмани, 900 българи и 40 власи.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ловча като село със 125 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лофча, на Ю от Неврокоп 6 часа. Сградено е на равнище между Али Ботуш и Страгач, равнише голо и неплодородно; земята е суха и съдържа много железни примеси, които ѝ дават червена боя. Гърцка църква и училище. Преди две години изпъдиха българския учител. Има 20 ученика. Къщи 120, българе.[7]

В Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1300 българи-християни.[8] Пейо Яворов в книгата си „Хайдушки копнения“ пише:

Ловча беше отлично село и по отбор хора, и по въоръжение

.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ловча (Lovtcha) има 1760 българи екзархисти и в селото функционира българско начално училище с 1 учител и 77 ученици.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от границата. В 1918 година селото има 250 къщи и над 1700 души.[3] След промените настъпили от 1926-1927 (спогодбата Моллов - Кафандарис) част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село, а част се заселват в Неврокопско и Плевенско.

1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция. На мястото на българите са настанени гърци бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Акрино, катаревуса Акринон (Ακρινό, Ακρινόν).[10] Към 1928 година Ловча е бежанско село с 58 семейства и 188 души бежанци.[11] Селото обаче по-късно е напуснато и днес е запазен единствено храмът „Свети Архангел Михаил“, останалото е в руини.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Село Ловча, снимано от Цари връх на Алиботуш. На заден план - западните склонове на планината Стъргач и Асаньов връх.

В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Алиботушки чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове и животни. Видът е защитен от Зелената книга на растителните видове.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са изцяло православни християни. В селото има два храма – гробищната църква „Свети Пророк Илия“ и „Свети Архангел Михаил“, построена с личния труд на голяма част от жителите на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ловча
  • Flag of Bulgaria.svg хаджи Ангел Козарев – Фулон, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Чакънов – Нептун, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Икономов (1873 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и БЗНС.
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов – Туфката (1882 – 1912), български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Б. Костов – Балкански, деец на ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Костов, български свещеник, установил се вследствие на гръцкия терор след Междусъюзническата война в Неврокоп, назначен за енорийски свещеник в „Успение Богородично[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Джингаров – Атон, революционер от ВМОРО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Джингаров – Хенрих, български революционер от ВМОРО[19]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Кукерски карнавал на Ивановден или на Атанасовден
  • 20 юли – Свети Илия, прави се традиционен събор на селото.
  • 8 ноември – Свети Архангел Михаил, всяка година жителите на новото село Ловча, живеещи в България и всички потомци на жители живели в старото село, останало в Гърция, се събират на събор на църквата „Свети Архангел Михаил“, намираща се на гръцка територия, точно на границата между Гърция и България. Интерес представляват множеството следи от преправяне надписите на фасадните стенописи[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 153.
  3. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 7.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  10. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
  14. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  15. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14.
  16. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94, 95.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  18. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12.
  19. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.
  20. Митринов, Г. Български следи по стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Кн. 29, 2016, с. 107-131.
     Портал „Македония“         Портал „Македония