Благоевград (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Област Благоевград
Области в България
      
Герб
Област Благоевград на картата на БългарияОбласт Благоевград на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮгозападен район за планиране
Областен центърБлагоевград
Площ6449.47 km²
Население288 161 души (31 декември 2022 г.)
Общини14
БВП (2021)3 785 000 000 лв.[1]
МПС кодE
Официален сайтwww.bl.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Благоевград в Общомедия
Връх Вихрен, първенец на втората по височина българска планина Пирин
Топографска карта на област Благоевград

Област Благоевград (също и Благоевградска област) е една от 28-те области в България. Административен център е едноименният град Благоевград. Пощенските кодове на населените места в област Благоевград са от 2700 (за Благоевград) до 2999. МПС-кодът ѝ е Е. Областта се намира в югозападната част на България и на практика съвпада с географския регион Пиринска Македония. С площ от 6449,5 km² тя е трета по големина в България и има население 292 227 души по данни от преброяване 2021.[2] На север областта граничи с област Кюстендил и Софийска област, на изток – с област Пазарджик и област Смолян, на юг с Гърция и на запад със Северна Македония.

В област Благоевград се намират изцяло или части от планините Пирин, Рила, Родопи, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица, Славянка и Стъргач, два от трите национални парка в България и 40% от дебита на минералните извори в България. Областта е и втора по горски площи.

Планините и многобройните горски масиви, липсата на промишлени замърсители, както и топлите минерални извори и богатото културно-историческо наследство правят тази област една от най-подходящите в България за развитието на различни видове туризъм.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Благоевград (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(14 на брой)
Населени места
(274 на брой – 13 града и 261 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Банско Банско, Гостун, Добринище, Кремен, Места, Обидим, Осеново, Филипово 2 6 8
Белица Бабяк, Белица, Горно Краище, Гълъбово, Дагоново, Златарица, Краище, Кузьово, Лютово, Орцево, Палатик, Черешово 1 11 12
Благоевград Бело поле, Бистрица, Благоевград, Бучино, Българчево, Габрово, Горно Хърсово, Дебочица, Делвино, Дренково, Дъбрава, Еленово, Зелендол, Изгрев, Клисура, Лешко, Лисия, Логодаж, Марулево, Мощанец, Обел, Падеш, Покровник, Рилци, Селище, Церово 1 25 26
Гоце Делчев Баничан, Борово, Брезница, Буково, Господинци, Гоце Делчев, Делчево, Добротино, Корница, Лъжница, Мосомище 1 10 11
Гърмен Балдево, Горно Дряново, Гърмен, Дебрен, Долно Дряново, Дъбница, Ковачевица, Крушево, Лещен, Марчево, Огняново, Ореше, Осиково, Рибново, Скребатно, Хвостяне 0 16 16
Кресна Будилци, Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Кресна, Ощава, Сливница, Стара Кресна 1 7 8
Петрич Баскалци, Беласица, Богородица, Боровичене, Вишлене, Волно, Габрене, Гега, Генерал Тодоров, Горчево, Долене, Долна Крушица, Долна Рибница, Долно Спанчево, Драгуш, Дрангово, Дреновица, Дреново, Зойчене, Иваново, Кавракирово, Камена, Капатово, Кладенци, Ключ, Коларово, Кромидово, Крънджилица, Кукурахцево, Кулата, Кърналово, Марикостиново, Марино поле, Мендово, Митино, Михнево, Ново Кономлади, Петрич, Право бърдо, Първомай, Рибник, Рупите, Ръждак, Самуилова крепост, Самуилово, Скрът, Старчево, Струмешница, Тонско дабе, Тополница, Чурилово, Чуричени, Чучулигово, Яворница, Яково 1 54 55
Разлог Баня, Бачево, Годлево, Горно Драглище, Добърско, Долно Драглище, Елешница, Разлог 1 7 8
Сандански Белевехчево, Бельово, Бождово, Виногради, Вихрен, Враня, Вълково, Голем Цалим, Голешово, Горно Спанчево, Горна Сушица, Дамяница, Дебрене, Джигурово, Долени, Златолист, Зорница, Калиманци, Катунци, Кашина, Ковачево, Кръстилци, Кърланово, Ладарево, Ласкарево, Лебница, Левуново, Лехово, Лешница, Лиляново, Лозеница, Любовище, Любовка, Малки Цалим, Мелник, Ново Делчево, Ново Ходжово, Петрово, Пиперица, Пирин, Плоски, Поленица, Рожен, Сандански, Склаве, Спатово, Стожа, Струма, Сугарево, Хотово, Храсна, Хърсово, Черешница, Яново 2 52 54
Сатовча Боголин, Ваклиново, Вълкосел, Годешево, Долен, Жижево, Кочан, Крибул, Осина, Плетена, Сатовча, Слащен, Туховища, Фъргово 0 14 14
Симитли Брежани, Брестово, Горно Осеново, Градево, Докатичево, Долно Осеново, Железница, Крупник, Мечкул, Полена, Полето, Ракитна, Сенокос, Симитли, Сухострел, Сушица, Тросково, Черниче 1 17 18
Струмяни Велющец, Вракуповица, Гореме, Горна Крушица, Горна Рибница, Добри лаки, Драката, Игралище, Илинденци, Каменица, Клепало, Колибите, Кърпелево, Махалата, Микрево, Никудин, Палат, Раздол, Седелец, Струмяни, Цапарево 0 21 21
Хаджидимово Абланица, Беслен, Блатска, Гайтаниново, Илинден, Копривлен, Лъки, Нова Ловча, Ново Лески, Парил, Петрелик, Садово, Теплен, Тешово, Хаджидимово 1 14 15
Якоруда Аврамово, Бел камен, Бунцево, Конарско, Смолево, Черна Места, Юруково, Якоруда 1 7 8

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Благоевград, според преброяванията през годините:[3]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31 декември 1934)
1946
(31 декември 1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
2021
(7.9.2021)
Общо 6449,571 205 511 250 985 279 219 301 157 321 854 344 195 351 637 341 173 323 552 292 227
Банско 475,881 10963 12197 13107 14178 16212 15442 14600 13980 13125 12722
Белица 227,477 9069 9744 7834 9105 9698 9757 10117 9620 9927 9206
Благоевград 620,118 28531 34060 39248 45569 58812 72681 78810 78133 77441 69078
Гоце Делчев 330,210 17569 21740 24268 26491 28915 32110 33074 32571 31236 29383
Гърмен 388,479 11417 13007 13383 13678 13269 14636 15014 14934 14981 14861
Кресна 344,549 5597 6771 7675 8366 7623 7108 6947 6255 5441 4546
Петрич 650,132 30723 41394 48073 53055 55190 57483 57829 57689 54006 47939
Разлог 506,470 14272 16306 17628 20317 24211 24211 23501 22081 20598 18910
Сандански 998,416 24456 34702 39989 42260 42090 45143 45097 43109 40470 35885
Сатовча 332,591 9195 10747 11761 13527 15234 16851 18350 17889 15444 13422
Симитли 553,004 14666 17323 19313 18080 16667 16722 16840 16049 14283 13200
Струмяни 355,190 10456 12797 13773 13067 10609 8719 7957 6829 5778 4634
Хаджидимово 327,778 12025 14906 14133 13252 12041 12219 12147 10926 10091 8860
Якоруда 339,276 4572 5291 9034 10212 11283 11113 11354 11108 10731 9581

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 9,5‰ 10,4‰ -0,9‰
2001 8,9‰ 10,5‰ -1,6‰
2002 8,9‰ 11,0‰ -2,1‰
2003 8,9‰ 10,8‰ -1,9‰
2004 9,6‰ 10,9‰ -1,3‰
2005 9,6‰ 11,7‰ -2,1‰
2006 10,2‰ 11,9‰ -1,7‰
2007 10,3‰ 12,1‰ -1,8‰
2008 10,8‰ 11,5‰ -0,7‰
2009 10,9‰ 11,3‰ -0,4‰
2010 10,3‰ 12,0‰ -1,7‰
2011 9,8‰ 11,9‰ -2,1‰
2012 9,5‰ 12,1‰ -2,6‰
2013 9,0‰ 11,7‰ -2,7‰
2014 9,3‰ 12,9‰ -3,4‰
2015 9,5‰ 13,0‰ -3,5‰
2016 9,1‰ 12,6‰ -3,5‰
2017 8,7‰ 13,3‰ -4,6‰
2018 8,7‰ 13,2‰ -4,5‰
2019 9,2‰ 13,3‰ -4,1‰
2020 8,8‰ 16,4‰ -7,6‰
2021 8,7‰ 19,3‰ -10,6‰
2022 8,3‰ 15,8‰ -7,5‰

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 341 173 323 552 100.00 100.00
Българи 286 491 251 097 83.97 77.60
Турци 31 857 17 027 9.33 5.26
Цигани 12 405 9739 3.63 3.01
Други Руснаци 476 3080 0.139 0.95
Арменци 32 0.009
Власи 7 0.002
Македонци 3117 0.913
Гърци 86 0.025
Украинци 78 0.022
Евреи 8 0.002
Румънци 45 0.013
Други 1670 0.489
Не се самоопределят 4242 2613 0.48 0.80
Неотговорили 659 39 996 0.19 12.36

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език според преброяването на населението през 2001 г.:[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 341 173 100.00
Български 306 118 89.72
Турски 19 819 5.80
Цигански 9232 2.70
Други 2921 0.85
Не се самоопределят 2424 0.71
Непоказано 659 0.19

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 341 173 323 552 100.00 100.00
Православие 268 968 196 942 78.83 60.86
Католицизъм 277 719 0.08 0.22
Протестантство 1546 1499 0.45 0.46
Ислям 62 431 40 667 18.29 12.56
Друго 274 360 0.08 0.11
Нямат 4639 1.43
Не се самоопределят 7018 8374 2.05 2.58
Непоказано 659 70 352 0.19 21.74

Популярни географски обекти[редактиране | редактиране на кода]

Вид Име Описание Изображение
Планина Пирин Връх Тодорка. Връх Тодорка
Река Струма Река Струма, преминаваща край угасналия вулкан Кожух. Струма
Вулкан
(угаснал)
Кожух Северните склонове на възвишението Кожух. Кожух

Популярни представители на флората[редактиране | редактиране на кода]

Вид Име Описание Изображение
Цвете Еделвайс Leontopodium („Лъвска лапа“) Еделвайс
Дърво Черна мура Байкушевата мура Байкушева мура

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Топ 10 на компаниите по оборот през 2015 г.[9][редактиране | редактиране на кода]

Компания Оборот (млн. лв.) Печалба (млн. лв.)
1. Благоевград БТ – АД 277,9 4,1
2. Агромах 106,7 2,7
3. Диана ООД 102,2 6,0
4. Металком Инвест ЕООД 89,8 11,4
5. Агромах Роуда ЕООД 84,7 – 3,4
6. Пирин-Текс ЕООД 69,2 – 0,1
7. Югозападно Държ. Предприятие ДП 54,8 1,9
8. Табако Трейд Благоевград ЕООД 47,2 0,3
9. Пирин Текс Продакшън ЕООД 39,7 0,3
10. Агромах Продакшън ЕООД 30,7 0,2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.nsi.bg
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-13 
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
  5. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
  6. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
  7. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 27 декември 2017.
  8. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
  9. Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 300, 340

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]