Чурилово
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Чурилово (дем Костур).
Чурилово | |
---|---|
Общ изглед от село Чурилово | |
Общи данни | |
Население | 31 души[1] (15 септември 2022 г.) 5,29 души/km² |
Землище | 5928 km² |
Надм. височина | 663 m |
Пощ. код | 2885 |
Тел. код | ? |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 81788 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
Чурилово в Общомедия |
Чурѝлово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Чурилово се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чурилово (Tchourilovo) има 544 българи екзархисти.[2]
До 1947 година Чурилово е махала на бившето сборно село Игуменец.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Край селото се намира Чуриловският манастир.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чурилово
Андон Георгиев Попов - Фокеро (? - 22 октомври 1922), роден в семейството на отец Георги, който е член на ВМОРО, загинал в сражение с чета на ВМОК. Андон учи в Чурилово, служи в авиацията и затова получава прякора Фокеро. Развива активна левичарска политическа дейност, заради което на 22 октомври 1922 година е отвлечен от дейци на ВМРО, принуден да гледа обесването на Никола Попов и Малин Шуманов и след мъчения убит[3]
Вангел Марков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 43.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 426.
|
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.