Михнево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михнево
Общи данни
Население 973 души[1] (15 юни 2020 г.)
55,8 души/km²
Землище 18 839 km²
Надм. височина 116 m
Пощ. код 2862
Тел. код 07424
МПС код Е
ЕКАТТЕ 48578
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Михнево
Живко Ласков
(ДГ, НДСВ)

Мѝхнево е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. До 1966 година името на селото е Михново, макар че това име е било напълно неизползвемо на местно ниво, включително и от администрацията.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Михнево се намира се в южното подножие на планината Огражден, на 8 километра северно от общинския център град Петрич. Климатът е преходносредиземноморски. В района на селото е развито ранното зеленчукопроизводство. Южно от селото тече река Струмешница. Съседни села са Кърналово и Кавракирово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Михново. През същата година в селото живеят 14 мюсюлмански и 50 християнски домакинства. [3]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Михново (Mihnovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 214 българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Миново, на С от града Петрич до един час. Има 60 къщи, само българе.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 270 жители, всички българи-християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Миньово се състои от 320 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война Михнево е завзето и опожарено от гръцката армия.[9] След войната в селото се заселват българи-бежанци от Кукушко, Дойранско, а по-късно и от Струмишко.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на Спасовден. Празникът Възнесение господне или Спасовден започва с празнична нощна литургия в черквата, вечерта срещу празника. На черква отиват хората от селото и околността и някои преспиват в черквата за здраве. На сутринта пак има служба в черквата. От друга страна кметството и читалището организират изнасянето на концертна програма, провеждане на спортни игри и народни борби. Борбите се съпровождат от циганска музика – зурни и тъпани. На борците – „пехливаните“ се дават две агнета и други предметни или парични награди. След борбите на площада има музика за веселие и хора.
  • И до днес на средния ден на Възкресение Христово цялото село празнува – Великден. За този ден се приготвя традиционната великденска трапеза – хлябове с червени яйца, баници със сирене, оризници и боядисани червени яйца. След обяд цялото село излиза на местността „Великдена“. Всеки род има определено място за сядане и всички се подреждат в кръг. Свещеникът прекадява трапезата и жените си разменят от храната и по-младите целуват ръка на по-възрастни роднини и кумове. Мъжете сядат на групи и пийват ракия и хапват яйца. Децата „борят“ яйца, за да се види кое ще бъде „коч“ и тичат по поляната. След прибиране на трапезата започват хората – в миналото на песен, а сега има музика – зурни и тъпани. Веселието продължава до залез слънце.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Михнево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 585-586
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
     Портал „Македония“         Портал „Македония