Михнево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михнево
Общи данни
Население 1 050 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,839 km²
Надм. височина 116 m
Пощ. код 2862
Тел. код 07424
МПС код Е
ЕКАТТЕ 48578
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Михнево
Живко Ласков
(ДГ, НДСВ)

Мѝхнево е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. До 1966 година името на селото е Михново, макар че това име е било напълно неизползвемо на местно ниво, включително и от администрацията.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Михнево се намира се в южното подножие на планината Огражден, на 8 километра северно от общинския център град Петрич. Климатът е преходносредиземноморски. В района на селото е развито ранното зеленчукопроизводство. Южно от селото тече река Струмешница. Съседни села са Кърналово и Кавракирово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Михново. През същата година в селото живеят 14 мюсюлмански и 50 християнски домакинства. [2]

През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Михново (Mihnovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 214 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Миново, на С от града Петрич до един час. Има 60 къщи, само българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 270 жители, всички българи християни.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Миньово се състои от 320 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война Михнево е завзето и опожарено от гръцката армия.[8] След войната в селото се заселват българи-бежанци от Кукушко, Дойранско, а по-късно и от Струмишко.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на Спасовден. Празникът Възнесение господне или Спасовден започва с празнична нощна литургия в черквата, вечерта срещу празника. На черква отиват хората от селото и околността и някои преспиват в черквата за здраве. На сутринта пак има служба в черквата. От друга страна кметството и читалището организират изнасянето на концертна програма, провеждане на спортни игри и народни борби. Борбите се съпровождат от циганска музика - зурни и тъпани. На борците - "пехливаните" се дават две агнета и други предметни или парични награди. След борбите на площада има музика за веселие и хора.
  • И до днес на средния ден на Възкресение Христово цялото село празнува - Великден. За този ден се приготвя традиционната великденска трапеза - хлябове с червени яйца, баници със сирене, оризници и боядисани червени яйца. След обяд цялото село излиза на местността "Великдена". Всеки род има определено място за сядане и всички се подреждат в кръг. Свещеникът прекадява трапезата и жените си разменят от храната и по-младите целуват ръка на по-възрастни роднини и кумове. Мъжете сядат на групи и пийват ракия и хапват яйца. Децата "борят" яйца, за да се види кое ще бъде "коч" и тичат по поляната. След прибиране на трапезата започват хората - в миналото на песен, а сега има музика - зурни и тъпани. Веселието продължава до залез слънце.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Михнево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 585-586
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.187.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
     Портал „Македония“         Портал „Македония