Кулата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

Кулата
Общи данни
Население 834 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,27 km²
Надм. височина 105 m
Пощ. код 2868
Тел. код 07425
МПС код Е
ЕКАТТЕ 40539
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Кулата
Димитър Манолев
(независим)
Кулата в Общомедия

Ку̀лата или нечленувано Кула е село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград. Селото в миналото е наричано Петричка Кула, за да се различава от близкото село Кула, наричано Серска Кула, днес Палеокастро, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма и е най-близкото населено място разположено до точката на пресичане на границата между България и Гърция от пътя София - Солун (Европейски път E79), както и крайна точка на Републикански път I-1 и автомагистрала „Струма“. Поради това в него е разположена Митница Кулата (Териториално митническо управление) - митническо учреждение от 3-то ниво, на чието подчинение са също така митнически пункт Златарево и митническо бюро Петрич. Там се намира и ГКПП Кулата-Промахон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище. През 50-те години на XX век в двора на училището са разкрити основите на триконхална средновековна църква, чието функциониране се отнася към X-XII век. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX век. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и некропол и чието име е неизвестно, е било свързано с охраната на близкия Рупелски проход.[1]

През XIX век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза. През 30-те години на века френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:

На една левга от Бистрица има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кула (Koula) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до Бистрица; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за Джумая, Мелник. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи християни.[5]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кулата (Koulata) се състои от 96 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Кулата е окупирано от гръцката армия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кулата
Починали в Кулата

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „История на с.Кулата“. Съставители: Башлиев, Димитър и Колектив. София. 2012, 516 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милчев, Атанас. Триконхална църква в околността на с. Кулата, Благоевградско. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма. // Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет I. 1960. с. 401 - 449.
  2. Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 185.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.856.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.