Георги Бърдаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Бърдаров
български географ и писател
Роден
Георги Костадинов Бърдаров

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Социално-икономическа география
Работил в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Публикации „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз“ (2012)
Аз още броя дните“ (2016)

Георги Костадинов Бърдаров е български географ, университетски преподавател, ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет и писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 април 1973 г. в София. През 1991 г. завършва средно образование в 39 ЕСПУ „Петър Динеков“, а през 1996 г. завършва география в Софийския университет. От 1995 до 1998 г. работи като журналист в Радио 99. Сценарист е на телевизионните предавания „Стани богат“, „Столът“, „Това го знае всяко хлапе“, „Аз обичам България“. Преподава в катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по География на населението и селищата, след като защитава докторска дисертация на тема „Пространствената мобилност на населението и влиянието ѝ върху селищната мрежа (на примера на Благоевградска област)“.[2] През 2004 г. специализира в Кьолн по програма „Сократ–Еразмус“, а през 2008 – 2009 г. в Грац. Преподава Демография, Етнорелигиозни конфликти, География на населението и селищата, Геоурбанистика, Регионален анализ на човешките ресурс[1], както и в магистърските програми Регионално развитие и управление, Управление на човешките ресурси, Развитие и управление на селските райони и Културна и политическа география. През 2012 г. е избран за доцент.[3] От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет по учебната дейност.[4]

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. Разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът“ е най-четения български разказ в интернет.[4]

На 23 декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по Българска национална телевизия, което позволява да бъде издаден романа му „Аз още броя дните“.[5]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Президент е на Университетския клуб по петанк от 2004 г., а от 2005 г. е част от Управителния съвет на Българската федерация по петанк. Член е на Комисията на националната олимпиада по география и на Комисията за провеждане на държавните зрелостни изпити по география и икономика.[6]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз“ (2012) ISBN 978-954-91068-9-3
  • Тестови задачи за държавни зрелостни изпити по география и икономика (съавторство с Румен Пенин, 2009) ISBN 9789541805824
  • „Особености на естественото възпроизводство на българомохамеданите в България от началото на 90-те години“ (съавторство с Надежда Илиева, 2009)
  • „Европейските имиграционни „гета“ – необратимата промяна в градската жизнена среда на Европа“ (2010)
  • „Трансформация на идентичности в Европа и заплаха от конфронтация по оста коренни-„нови” европейци“ (2011)
  • „Как да изхраним 9 млрд. души?“ (съавторство със Зорница Вакова, 2012)
  • „Бежанските вълни и породените от тях промени в селищната мрежа на Благоевградска област за периода 1912 – 1926 г.“ (2002)
  • „Изменения в демографската ситуация в общини Симитли и Кресна за периода 1980 – 2000 г.“ (2003)
  • „Уругвай – една все още несбъдната мечта“ (2005)
  • „Произход и значение на имената на селищата от Благоевградска област“ (2005)
  • „Генезисът и развитието на един „неразрешим“ конфликт“ (Съавторство с Миглена Кислева и Соня Стоянова, 2012)
  • „Демографска характеристика на общините Сатовча и Хаджидимово за периода 1980 – 2000 г.“ (2000)
  • „Изменение на етническата структура на населението в Благоевградска област през XX в.“ (Съавторство с Н. Илиева и М. Илиев, 2001)
  • „Бежанските вълни към Благоевградска област от Вардарска и Егейска Македония през първата половина на XX в.“ (2002)
  • „Bulgarian External Migration during 1989 – 2001“ (2005, английски език)
  • „Демографската криза в България – предизвикателство и заплаха за развитието на българското общество“ (2009)
  • „Conflicts related to climate changhe and water scarcity“ (съавторство със Зорница Вакова, 2011, английски език)[7]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Преподаватели. // Софийски университет. Посетен на 27.12.2015. (на български)
  2. Становища. // Софийски университет. Посетен на 27.12.2015. (на български)
  3. Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по 4.4 науки за земята /география-география на населението и селищата /, обявен в ДВ, бр. 41/01.06.2012. // Софийски университет. Посетен на 27.12.2015. (на български)
  4. а б Географът Георги Бърдаров спечели първото литературно реалити в България!!!. // Български географски портал geograf.bg, 23.12.2015. Посетен на 5 януари 2016. (на български)
  5. Георги Бърдаров е победителят в „Ръкописът“. // Българска национална телевизия, 23.12.2015. Посетен на 27.12.2015. (на български)
  6. Становище от доц. д-р Марин Русев. // Софийски университет. Посетен на 27.12.2015. (на български)
  7. Списък на научните публикации на д-р Георги Бърдаров. // Софийски университет. Посетен на 27.12.2015. (на български)