Кукурахцево
Кукурахцево | |
---|---|
![]() Общ изглед от Кукурахцево | |
Общи данни | |
Население | 40 души[1] (15 септември 2022 година) 4,52 души/km² |
Землище | 8942 km² |
Надм. височина | 663 m |
Пощ. код | 2882 |
Тел. код | ? |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 40508 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
Кукура̀хцево е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кукурахцево се намира в планински район, в южните склонове на планината Огражден в подножието на Муратов връх. Хората в района се занимават със земеделие – предимно отглеждат картофи и тютюн, както и с животновъдство. С всяка измината година населението намалява все повече, заради лошата инфраструктура.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1947 година Кукурахцево е махала на бившето сборно село Игуменец.
Село Кукурахцево е основано малко след падането на българските земи под османска власт от двама братя, бегълци от град Кукуш, днес в Гърция. Преданието гласи, че двамата братя имали много красива сестра, която била отвлечена и убита от турски войници. Братята отмъщават за нея, но турците започват да ги преследват, те бягат от Кукуш и намират прикритие в местност, близо до днешно Кукурахцево, наречена по-късно от хората Бежонийте (от бежанец). По-късно двамата братя си разделят земите, като единият остава в земите на днешното село Чурилово, а другият в Кукурахцево.
Между двете села още през XIX век е изграден манастирът „Свети Георги“, който е най-големият манастир в планина Огражден.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на махала Кукоравци (Koukouravtzi) от село Егуменец (Egoumenetz) се състои от 382 българи екзархисти.[2]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
|