Направо към съдържанието

Долна Крушица

Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.

Долна Крушица
България
41.4261° с. ш. 22.9842° и. д.
Долна Крушица
Област Благоевград
41.4261° с. ш. 22.9842° и. д.
Долна Крушица
Общи данни
Население145 души[1] (15 март 2024 г.)
9,95 души/km²
Землище1459 km²
Надм. височина508 m
Пощ. код2888
Тел. код074204
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ22143
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)

До̀лна Кру̀шица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Село Долна Крушица се намира в планински район. Разположено е на 5 километра северно от ГКПП "Златарево" в южните склонове на Огражден, непосредствено до границата със Северна Македония. Селото се намира на 508 m надморска височина. То е едно от 55-те села в община Петрич. От селото може да се насладиш на китните панорамни гледки към на планините Беласица и Огражден. В близост до Долна Крушица се намира село Гега.

В миналото селото се е състояло от две махали – Горна и Долна Крушица. Горна Крушица се е намирала на 3 километра северно от сегашнато село. Постепенно Горна Крушица е изоставена. Там все още могат да се видят части от зидове.

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година с името Крушица. През същата година в него живеят 1 мюсюлманско и 78 християнски домакинства.[2]

През XIX век е малко чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крушица (Crouchitza) е посочено като село с 32 домакинства със 112 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година село Долна Крушица е населявано от 100 жители, всички българи-християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 96 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война пет души от Долна и Горна Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 194
Българи 191
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 3

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

На 16 октомври 2010 година е осветена първата и единствена църква в селото „Свети Димитър“.

Родени в Долна Крушица
  • Миладин Тренчев, български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец, роден в Долна или Горна Крушица
  • Христо Стоименов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Христо Тренчев, македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев, роден в Долна или Горна Крушица[9]
  1. www.grao.bg
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.571-573.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 733.