Струмешница (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото. За реката вижте Струмешница.

Струмешница
Кметството на с. Струмешница
Кметството на с. Струмешница
Общи данни
Население301 души[1] (15 септември 2022 г.)
79 души/km²
Землище3815 km²
Надм. височина388 m
Пощ. код2895
Тел. код074205
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ69941
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Струмешница
Никола Дзаков
(БСП)
Струмешница в Общомедия

Струмѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Струмешница е разположено на 14 километра западно от общинския център Петрич в южното подножие на планината Огражден в Петричката котловина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 милиметра. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от юг, а източно от него - река Градешница. Селото е един от изходни пунктове за високите части на Огражден.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Новата църквата в селото

Село Струмешница е признато през януари 1963 година от населено място Самуилова крепост за село.[3] Дотогава населеното място е известно и с името Градешница. Първите заселници се установяват през 1949 година и са от днешното село Гега, махала Учкунци.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Промяна на населението на село Струмешница през годините
Година 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2015 2020
Жители 207 256 310 363 394 360 354 311

При преброяването през 2011 г. населението на с. Струмешница е 360 жители. От етническа гледна точка, повечето от жителите (94,16%) са българи, като малцинство от роми е само 1,11%. Етническата принадлежност е неизвестна за 0,27% от населението.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Точно след селото се намира Самуиловата крепост. Тук през 1014 година става Беласишката битка между цар Самуил и византийските войски.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 301.
  3. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 259.
  4. Колева, Татяна. Към въпроса за интеграцията на семейните обичаи в новообразуваните селища в Благоевградско, Известия на българското историческо дружество, книга ХХV, София 1967, с. 132.