Долене
- Вижте пояснителната страница за други значения на Долене.
| Долене | |
 Изглед от Долене | |
  Долене  Долене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 9 души[1] (31 декември 2024 г.) 0,746 души/km² |
| Землище | 12,067 km² |
| Надм. височина | 710 m |
| Пощ. код | 2887 |
| Тел. код | 074204 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 21885 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Долене в Общомедия | |
До̀лене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Долене се намира в планински район. Разположено е в южните склонове на планината Огражден на надморска височина около 710 m. Западно от селото преминава река Градешница. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средна годишна валежна сума е около 640 mm. Почвите са предимно излужени канелени горски. Населението намалява след 1960 година, поради изселвания за село Първомай и град Петрич.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Долене има древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения. Село Долене се споменава в османски данъчни регистри от 1570 и 1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 12 християнски домакинства.[3] През периода XVI – XIX век в землището на селото се провежда прочутият Долянски панаир – един от най-големите панаири в европейските предели на Османската империя.[4] За панаира, който се е провеждал ежегодно в продължение на 40 дни, подробни сведения дава пътешественикът Евлия Челеби, посетил го през 1670 година. Той пише следното:
| „ | Веднъж в годината в сезона на черешите на това пространство се събират хиляди хора от Румелия, арабските страни, Персия, Индия, Самарканд, Балх, Бухара, Египет, Сирия, Ирак и от всички кътове на Европа, с една дума, всички търговци от седемте климата по суша и по море се стичат със своите различни и многобройни стоки на този панаир.[5] | “ |
Челеби добавя, че на Долянския панаир се е търгувало и с роби:
„Става и човешки пазар, на който се продават и купуват хиляди разцъфтели като слънчогледи и като млада луна красавици и красавци, момци и девойки. На пазара стоят и черноцветни арапи. Идват почти 40—50 хиляди души и купуват черни арапи. Прочее в тези области чернокожите мъже и жени са много търсени роби.“[6]
През 1873 година в селото се изгражда черквата „Успение Богородично“ – паметник на културата с местно значение. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долене (Dolené) е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители българи.[7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 600 българи-християни.[8]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долени се състои от 736 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученици.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година 34 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
От 2018 година местен предприемач със собствени средства се заема с облагородяването на Долене, създавайки атрактивен ландшафт. Така селото се превръщат в желана туристическа дестинация, привличайки все повече туристи.[11]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | |
| Общо | 24 |
| Българи | 24 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долене
Иван Велков (1854 – 1940), свещеник, деец на ВМОК- Христо Попниколов, български просветен деец и свещеник
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 282.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.555-556
- ↑ Петър Петров. „Долянският панаир“, списание „Македонски преглед“, 1994, кн. 4, стр.59-82
- ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.277-280
- ↑ Описание на Долянския панаир от Евлия Челеби // Посетен на 19 август 2024.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Удивителното село Долене - най-добре пазената тайна на Огражден планина, pateshestvia.net
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 юни 2025. Посетен на 9 юни 2019.
| ||||||||
