Кърналово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кърналово
Общи данни
Население 1613 души[1] (15 юни 2020 г.)
114 души/km²
Землище 15 342 km²
Надм. височина 113 m
Пощ. код 2860
Тел. код 07424
МПС код Е
ЕКАТТЕ 40912
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Кърналово
Стоян Бойчев
(ДГ, НДСВ)

Кърна̀лово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кърналово е разположено на 8 километра северно от общинския център Петрич в югоизточното подножие на планината Огражден в Петричката котловина. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите и способства за развитието на ранното зеленчукопроизводство. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от юг. Съседни села са Старчево и Михнево. Недалеч от селото се намира местността Рупите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според народно предание селото възниква в местността Наново (на около 4 километра северно от селото), но по-късно жителите му се преместват на днешното място. От старото село Наново са останали само руини. В същата местност са провеждани археологически разкопки, при които са намерени находки от римската епоха.

През Средновековието селото се премества на днешното си място. Центърът (площадът) на селото е бил в северната част на днешното село, в близост до църквата и училището. Кърналово се споменава в османски документи от края на XV век, 1570 и 1664-1665 година. Според данъчен регистър от 1570 година в селото живеят 160 християнски домакинства и 4 мюсюлмански.[2]

През XIX век поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с добитък и памук. През 1870 година е построена църквата „Свети Атанасий Александрийски“ (паметник на културата). През 1893 година в селото е открито българско начално училище от Георги Чапкънов.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кирново (Kirnovo) е посочено като село с 53 домакинства със 182 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кърналово, чифлик на петричанина Хусни бей; до левия бряг на Струмица, 1 час от устието ѝ в Струма. Плодородно поле наоколо. От Петрич пада се на С 1 час. Къщи 50, българе.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кърналово е чисто българско село. В него живеят 700 българи-християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Кърналово се състои от 704 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 22 ученици.[7]

Кърналово е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. По време на войната жители на селото се включват в четата и милициите на капитан Никола Парапанов. Седем души от Кърналово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Кърналово са българи източноправославни християни.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище „Братя Миладинови“
  • Читалище „Гоце Делчев“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Храм „Свети Атанасий Александрийски“
  • Местността „Кожуха“ – скален феномен, остатък от изгаснал вулкан в землището на Кърналово. През 1962 година е обявен за природна забележителност.[9] Местобитание на редки и застрашени растителни и животински видове.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на 2 май - (Летен Атанасовден). Празникът е известен. По време на тези борби са пристигали борци от цялата Отоманска империя. Борците са били разделяни в две категории: най-силните са се борили за „башо“, а другите, в по-слабата категория – за „орта“. Баш пехлинанина или победителя е получавал като награда овен, а в по-слабата категория получавал агне. Борбите са се провеждали на поляната над църквата, която носи името „Ридо“. От началото на 70-те години на миналия век, борбите се провеждат на новопостроения стадион на селото, съпроводени от фолклорна програма и народни хора.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Манолов, капитан на Беласица (Петрич), с негова помощ отборът постига най-доброто класиране в „А“ група 6 място през сезон 2006.
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Паскалев (р. 1961), кмет на Благоевград, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, народен представител в 40-о Народно събрание
  • Flag of Bulgaria.svg Славчо Панев, български свещеник и дарител

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Янкулски, Никола. „Кърналово в миналото и настоящето“, Благоевград, 2014, 64 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 587-588.
  3. Освобождението на Петрич. // Исторически музей Петрич. Посетен на 25 октомври 2020 г.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  9. Справочник за публикуваните документи на върховните, централните и местни органи на държавната власт, на съда и прокуратуратаи др. в Държавен вестник (в. Известия на Държавния дъвет) за бившия Благоевградски (Струмишки, Петрички) окръг за периода 1912-1985, ДА-Благоевград, с. 110.
     Портал „Македония“         Портал „Македония