Кърналово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кърналово
Общи данни
Население 1 695 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,342 km²
Надм. височина 113 m
Пощ. код 2860
Тел. код 07424
МПС код Е
ЕКАТТЕ 40912
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Кърналово
Стоян Бойчев
(ДГ, НДСВ)

Кърна̀лово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кърналово е разположено на 8 километра северно от общинския център Петрич в югоизточното подножие на планината Огражден в Петричката котловина. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите и способства за развитието на ранното зеленчукопроизводство. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от юг. Съседни села са Старчево и Михнево. Недалеч от селото се намира местността Рупите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според народно предание селото възниква в местността Наново (на около 4 километра северно от селото), но по-късно жителите му се преместват на днешното място. От старото село Наново са останали само руини. В същата местност са провеждани археологически разкопки, при които са намерени находки от римската епоха.

През Средновековието селото се премества на днешното си място. Центърът (площадът) на селото е бил в северната част на днешното село, в близост до църквата и училището. Кърналово се споменава в османски документи от края на 15 век, 1570 и 1664-1665 година. Според данъчен регистър от 1570 година в селото живеят 160 християнски домакинства и 4 мюсюлмански.[1]

През 19 век поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с добитък и памук. През 1870 година е построена църквата „Св. Атанасий Александрийски“ (паметник на културата). През 1893 година в селото е открито българско начално училище.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кирново (Kirnovo) е посочено като село с 53 домакинства със 182 жители българи. [2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кърналово, чифлик на петричанина Хусни бей; до левия бряг на Струмица, 1 час от устието ѝ в Струма. Плодородно поле наоколо. От Петрич пада се на С 1 час. Къщи 50, българе.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кърналово е чисто българско село. В него живеят 700 българи-християни[4]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Кърналово се състои от 704 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 22 ученика.[5]

Кърналово е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. По време на войната жители на селото се включват в четата и милициите на капитан Никола Парапанов. Седем души от Кърналово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Кърналово са българи източноправославни християни.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище „Братя Миладинови“
  • Читалище „Гоце Делчев“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Храм „Свети Атанасий Александрийски“
  • Местността „Кожуха“ – скален феномен, остатък от изгаснал вулкан в землището на Кърналово. През 1962 година е обявен за природна забележителност.[7] Местобитание на редки и застрашени растителни и животински видове.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на 2 май - (Летен Атанасовден). Празникът е известен. По време на тези борби са пристигали борци от цялата Отоманска империя. Борците са били разделяни в две категории: най-силните са се борили за "башо", а другите, в по-слабата категория - за "орта". Баш пехлинанина или победителя е получавал като награда овен, а в по-слабата категория получавал агне.Борбите са се провеждали на поляната над църквата, която носи името "Ридо". От началото на 70-те години на миналия век, борбите се провеждат на новопостроения стадион на селото, съпроводени от фолклорна програма и народни хора.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • България Ангел Манолов, капитан на Беласица (Петрич), с негова помощ отборът постига най-доброто класиране в "А" група 6 място през сезон 2006.
  • България Костадин Паскалев (р. 1961), кмет на Благоевград, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, народен представител в 40-то Народно събрание
  • България Славчо Панев, български свещеник и дарител

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Янкулски, Никола. „Кърналово в миналото и настоящето“, Благоевград, 2014, 64 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 587-588.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 148-149.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 187.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 186-187.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  7. Справочник за публикуваните документи на върховните, централните и местни органи на държавната власт, на съда и прокуратуратаи др. в Държавен вестник (в. Известия на Държавния дъвет) за бившия Благоевградски (Струмишки, Петрички) окръг за периода 1912-1985, ДА-Благоевград, с. 110.
     Портал „Македония“         Портал „Македония