Никола Парапанов
| Никола Парапанов | |
| български военен деец | |
 | |
| Роден |
10 декември 1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 декември 1937 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Никола Парапанов в Общомедия | |
Никола Иванов Парапанов е български военен деец, майор, участник в българското националноосвободително движение в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1874 година в село Фотовища, Неврокопско. Майка му умира когато е на две години, а на десет остава пълен сирак, след като турци убиват баща му. През 1895 година се прехвърля в София.[1] Завършва Военното училище в София през 1900 година. Участва в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското през 1903 година. Служи в 1-ви пехотен софийски полк. Уволнен е от служба на 1 декември 1909 година.
През юни 1912 година е войвода на чета в Македония, която действа в Петричко. Първоначално четата му се състои от 12 души, но след това достига до 93-ма четници.[2] В свои спомени, публикувани в „Български доброволец“, Парапанов пише:
| „ | Но ето пристигна блага вест: „България мобилизирана!“. Ние подскочихме от радост и братски се разцелувахме. Ето дойде и дълго лелеяният славен час на една кървава борба за правда и свобода! Омърлушеното и изплашено българско население, което беше подложено на такъв жесток терор, сега надигна уши, а турското се умърлуши.[3] | “ |
При обявяването на Балканската война през октомври 1912 година, четата му – партизански взвод № 3 на Македоно-одринското опълчение, извършва нападения върху турски военни подразделения и обози, прекъсва телефонни и телеграфни линии. На 16/29 октомври 1912 година с четата си атакува град Петрич и го освобождава. Определен е за военен комендант на града и сформира околийско управление в състав Иван Телятинов, Тодор Стоянов, Стоян Трушков, Иван Тодоров и Андон Малчев.[4] След разформироването на взвода е назначен за командир на 8-а костурска дружина на Опълчението, с която участва в битката при Шаркьой.[5] От март 1913 година е командир на новосформираната 15-а щипска дружина, с която участва в Междусъюзническата война.[6] По време на бойните действия се сражава срещу сърбите в битката при Султан тепе.[7]
| Чета № 3 на МОО с командир Никола Парапанов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
| Георги Христов | 19 | Мелнишко | Хотово | орден „За храброст“ ІV[8] | |
По време на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) е дружинен командир в 28-и пехотен стремски полк.
Кавалер е на ордена „За храброст“ - IV степен. Деец е на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България. Умира на 25 декември 1937 година в София.[9][10][11]
Името му носи главна улица в Петрич. По повод 100 години от освобождението на Петрич от османска власт на 27 октомври 2012 година в центъра на града е открит бюст-паметник на Парапанов.[12]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (28 юли 1913)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ивайло Шопски: Никола Парапанов е личност, която вдъхновява
- Паметник на Никола Парапанов – гр. Петрич
- "Македонските войводи за войната. Един апел към свободните българи", публикувано във в-к "Вечерна Поща (Военни издания)", год. XIII, София, 30 септември 1912 година
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 45.
- ↑ Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр.46.
- ↑ Парапанов, Никола. Освобождението на град Петрич, в. Български доброволец, бр.1-2, януари-февруари 1936 г., в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 7 или Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.
- ↑ Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 15.
- ↑ Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539, 892.
- ↑ Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 98.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 343.
- ↑ Петрич отбелязва 100-годишнината от освобождението, Радио Благоевград, 27.10.2012.
- Български майори
- Български офицери от Македония
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОК
- Дейци на ВМОРО
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Двадесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Македоно-одрински опълченци
- Родени в Огняново
- Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение
- Български военни дейци от Първата световна война
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Участници в Горноджумайското въстание