Първи пехотен софийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Първи пехотен софийски
на Н.В. Княз Александър I полк
First Sofia Infantry Regiment.jpg
Коледа в полето, 1-ви пехотен софийски полк (1915)
Информация
Шеф Княз Александър I
Активна 12 октомври 1884 – 1944
Държава България
Тип Пехотен полк
Размер 4492 (към 1 октомври 1915)
Гарнизон/щаб София
Годишнини 7 ноември – победата при Сливница
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Васил Кутинчев
Ген. Никола Жеков
Ген. Велизар Лазаров
Бойни
командири
Подп. Христо Попов (СБВ)
Подп. Иван Мотикаров (БВ)
Полк. Димитър Маринов (БВ)
Полк. Георги Долапчиев (ПСВ)
Ген. Велизар Лазаров (ПСВ)
Подп. Константин Дончев (ВСВ)

Първи пехотен софийски на Негово Височество Княз Александър I полк е български пехотен полк, част от Първа пехотна софийска дивизия.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Първи пехотен софийски полк е формиран под името Първи пеши софийски полк с Указ № 41 от 12 октомври 1884 година от Софийска №1, Тетевенска №5 и Плевенска №6 пеши дружини с щаб в София. Заедно с 2-ри пехотен струмски полк образува Първа пеша бригада. [1] За знаме на полка е определено знамето на 1-ва пеша Софийска дружина. През 1892 година полкът е преименуван на 1-ви пехотен софийски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Мобилизация на Първи и Шести полк през септември 1912 г.

В Балканската война (1912 – 1913) заедно с Шести Търновски полк, Първи полк образува първа бригада на Първа софийска дивизия. На 9 октомври 1912 г. полкът започва сражението при Гечкинли и Селиолу с превъзхождащи го турски сили. Макар и с много жертви на 9 и 10 октомври полковете от Първа софийска бригада, подпомогнати от Втора бригада от Четвърта преславска дивизия, отблъскват турските части. Полкът губи 27 убити или ранени офицери и 866 войници. [2]

По време на Междусъюзническата война (1913) в бой с въоръжени местни жители рота от 1-ви пехотен софийски полк участва в опожаряването на Триград, тогава с помашко население.[3]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия.[4]

Към 1 октомври 1915 г. полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4][5]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 80
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 4412
Коне: 474 Обикновени коли: 61
Товарни коли: 271
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4311
Картечници: 4

От 1 до 8 октомври 1915 г. полкът участва в боевете при Лазаров камък, Корабул, Градище и Триножник, след което до 14 октомври в боевете при Драганов връх и Дренова врата.

През 1916 година полкът, както и останалите подразделения на Първа дивизия, е включен в състава на Трета армия, която воюва срещу румънски, руски и сръбски сили в Добруджа. На 5 септември 1916 г., по време на атаката на Тутракан Първи полк се отличава при превземането на укрепление № 8 в Третия сектор на крепостта и пробива на главната румънска отбранителна линия[6].

В преследването на румънските войски, на 25 октомври 1916 година Първи полк пръв от българските и съюзническите войскови единици влиза в град Черна вода в Северна Добруджа[7] и заема моста на река Дунав.

Полкът участва в Букурещкото настъпление. Особено тежки боеве води между 2 и 6 декември 1916 година, когато при Комана край Букурещ отблъсква настъпващи руски части[8].

През 1917 година Първи полк е предислоциран на Южния (Македонския) фронт, където се сражава до Солунското примирие. Съгласно сключената конвенция между българското правителство и Съглашението на 2 октомври 1918 година полкът е в плен на френското командване, от който плен се завръща на 17 ноември същата година.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 19 декември 1920 година с указ №96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1-ва пехотна софийска дружина. През 1928 година от дружината и 1-ва жандармерийска дружина се формира отново 1-ви пехотен софийски полк, въпреки че, до 1938 година носи явното наименования дружина.[9]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт (януари 1941-22 септември 1941) в района на село Левка, през май 1944 година отново е мобилизиран и отново се намира на Прикриващия фронт, но този път в района между реките Арда и Марица. През септември 1944 година е дислоциран на западната граница и взема участие в първата фаза на т.н. „Отечествена война“, като води боеве при Страцин, Крива паланка и Куманово.[9]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944) или на Прикриващият фронт на негово място в мирновременния му гарнизон се формира 1-ва пехотна допълваща дружина, като към нея са зачислени гвардейската дружина и ЖП комендантства в района на София.[9]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи пеши софийски на Н.В. Княз Александър I полк (12 октомври 1884 – 1892)
  • Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк (1892 – 19 декември 1920)
  • Първа пехотна софийска на Н.В. Княз Александър I дружина (19 декември 1920 – 1928)
  • Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк (1928 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Табло със загинали в Първата световна война офицери от полка

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Подполковник Андрей Всеволожски до 11 септември 1885[10]
Капитан Христо Попов от 11 септември 1885
Майор Васил Кутинчев 1888 – 1 януари 1893[11]
Полковник Перикъл Енчев към 1904
Подполковник Станю Топалов 1907
Полковник Никола Жеков 7 март 1910 – 1 март 1912
Подполковник Иван Мотикаров Балканска война
Полковник Димитър Маринов 1912 – 1913
Подполковник Георги Долапчиев от 1915
Полковник Велизар Лазаров март 1916 – 1918
Полковник Тодор Георгиев 1923 – 1926
Полковник Здравко Георгиев към 1930
Подполковник Николай Кюркчиев 1934 – 1934
Подполковник Владимир Йорданов от 1935
Полковник Богдан Събев 1938 – 1942?
Подполковник Константин Дончев от 14 септември 1944
Полковник Тотю Данов от 1945

Други командири: Никола Михайлов

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101-102, 107.
  2. Някои военни историци критикуват сражението при Селиолу и Гечкинли, започнато по инициатива на Първа софийска бригада, като го смятат за прибързано и за причина българската армия да бъде лишена от част от плодовете на победата при Лозенград – вж. Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136-147
  3. Добрев, Петър. Съдбата на българите мохамедани в годините на прехода. София, СУ – Факултета по журналистика и масова комуникация, 2006/2007. с. 15. Посетен на 2009-03-22.
  4. а б Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  5. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 195
  6. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 553 – 555
  7. Стоянович, Сава. Оръдията през декември, София 1993, с. 153 – 157
  8. пак там, с. 211 – 222
  9. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 19
  10. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София 1985, с. 40,467.
  11. Пеев, П., „генерал от пехотата Васил Кутинчев“, София, Печатница „Стопанско развитие“, стр. 44, 47