Направо към съдържанието

Ангел Панев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Панев
български генерал
Генерал-майор Ангел Панев, 1898 г.
Генерал-майор Ангел Панев, 1898 г.

Звание
Години на служба1878 – 1907 г.
Командвания29-и пехотен полк
9-и пехотен полк
10-и пехотен полк
15-и пехотен полк
4-ти пехотен полк
1-ви пехотен полк
6-и пехотен полк
Битки/войниСръбско-българска война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Ангел Панев в Общомедия

Ангел Иванов Панев е български военен деец, герой от Сръбско-българската война, генерал-майор от пехотата, дипломат.

Ангел Иванов Панев е роден на 30 октомври 1859 г. в Свищов в семейството на търговеца Иван Панев и жена му Мария. Първоначалното и гимназиалното си образование получава в родния си град Свищов.

През 1878 г. Руската действаща армия дава разрешение за попълване на опълченските дружини с български младежи от 20-22-годишна възраст. Първият призив на 8500 новобранци е извършен през май с.г. Ангел Панев постъпва на служба с този първи призив в 15-а пеша Систовска /Свищовска/ дружина от Земската войска.[1] Със заповед № 21 от 7 декември 1878 г. на Императорския комисар по Военното управление на България генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков е зачислен за юнкер след издържан приемен изпит.[1] Випускът е подготвен в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Приказ № 40 са обявени произведените в чин прапорщици от I, II и III разряд юнкери, според постигнатите резултати в учебния процес. Ангел Панев се дипломира с първия випуск, като е произведен в чин прапорщик II разряд.[2]

Първият випуск на военното училище по-късно е наречен „Генералски випуск“, тъй като от завършилите 163 юнкери 36 достигат до генералско звание.

Назначен е на служба в 29-а пеша Варненска дружина, която с Приказ по Военното управление на България № 44 от 18 май 1879 г., се преименува на Варненска № 20 пеша дружина. С Височайши приказ № 98 от 30 август 1882 г. подпоручик Панев е произведен в чин поручик.[3]

Ангел Панев като командир в 20а пеша Варненска дружина, 1879 г.

От 1884 г. дружината е включена в състава на 8. пеши Приморски полк. В полка поручик Панев служи като командир на рота. С Височайши приказ № 42 от 30 август 1885 г. е повишен в чин капитан и от 15 септември с.г. с Приказ № 53 е назначен за командир на 1. дружина в същия полк.[1] Служи и в Разградска № 22 пеша дружина[4].

В навечерието на Сръбско-българската война Ангел Панев е командир на 1-ва дружина в 8-и пеши Приморски полк, под командването на капитан Сарафов.[5] След Съединението на Княжество България с Източна Румелия и във връзка с готвения отпор срещу очакваното турско нападение, младият дружинен командир Ангел Панев получава заповед да замине с дружината си за южната граница при с. Голям манастир, Ямболско. Едва пристигнал на южната граница, с избухването на Сръбско-българската война, капитан Ангел Панев получава заповед незабавно да се отправи към западната граница. За две денонощия те трябва да изминат пеша 400 км. За 20 часа е достигнат Пловдив. Мокри, гладни и изморени, българските войници достигат заветните позиции при Сливница. Осми пехотен приморски полк записва ненадминат до днес в световната военна история рекорд, изминавайки 95 километра за 32 часа.[6]

Като част от младата тогава и неопитна българска армия, но с дълбоко съзнание за дълг и висок патриотизъм, Ангел Панев се включва с дружината си в сраженията при Драгоман на 10. ноември, а на 11. ноември участва в преследването на сръбските войски от Драгоман до Цариброд. На 12. ноември участва в сраженията при Цариброд и в преследването на неприятеля до Пирот. На 15. ноември се сражава с дружината си в Пирот, където след силен оръжеен и артилерийски бой, героичният 8-и Приморски полк влиза в щикова борба из улиците на Пирот, а сърбите отстъпват в безпорядък.[7]

Действията на подчинената си 1-ва дружина в периода 8 ноември – 15 ноември 1885 г, в който настъпва обрат във войната, описва собственоръчно.

През 1886 г. е преведен в 9-и пехотен Пловдивски полк. Следващата година е произведен в чин майор.

През 1889 г. е назначен за комендант на Пловдивския гарнизон.

През 1890 г. е преведен за командир на 10-и пехотен Родопски полк.[8]

През 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 9-и пехотен Пловдивски на Нейно Височество княгиня Клементина полк.

През същата година е командирован от военния министър майор Савов в гр. Щайер, Австрия, за да участва в надзора върху производството на поръчани за българската армия оръжия. Назначен е за председател на комисията за приемане на произведените пушки.[9]

На 16 октомври 1891 г. е назначен за командир на 15 пехотен ломски полк.[10][11][12][13][14]

Подполковник Ангел Панев, 1893 г.

През 1894 г. е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски на Негово Царско височество Престолонаследника полк. Встъпил в командването на 10 април 1894 г.[15]

На 29 октомври 1894 г. е преведен за командир на 1-ви пехотен Софийски на Негово Височество княз Александър I полк.[15] Встъпил в командването на 25 ноември 1894 г. През 1895 г. е произведен в чин полковник.[16] Назначен е в състава на пенсионния комитет.

На 25 януари 1896 г. е командирован в Лондон като представител на принц Фердинанд за церемонията по погребението на Хенрих Батенберг – брат на покойния княз Александър I и зет на кралица Виктория. След завръщането си, полковник Ангел Панев получава благодарствено писмо от принцеса Беатрис, най-малката дъщеря на кралица Виктория и съпруга на покойния.[17]

През същата година Ангел Панев е назначен за член на върховната проверовъчна на наборите комисия в 1-ва софийска дивизионна област.

През 1898 г. се жени за Недялка Касабова. От брака се раждат две деца – Богдана и Теодор. Племенницата му – Мария Панева (дъщеря на брат му Пантелей) се жени за генерал Пантелей Киселов.[18]

Ангел и Недялка Паневи, 1898 г.
Богдана и Теодор Паневи, 1907 г.

През 1898 г. е назначен за командир на 6-и пехотен Търновски на Негово Царско височество полк.

По време на военната си кариера служи и в Министерството на войната[4].

В началото на м. март 1900 г. полковник Панев подава молба и от 3 март[19] 1900 г. до 19 март 1904 г. е в запас.

На 20 март 1904 г. е назначен за командир на 29-и пехотен Ямболски полк.[20]

На 12 май 1905 г. е назначен за командир на 1-ва бригада от 8-а пехотна Тунджанска дивизия.

През 1906 г. е назначен за бригаден командир в 3-та пехотна Балканска дивизия.[21]

На 17 ноември 1907 г. е произведен в чин генерал – майор и същия ден подава молба и по собствено желание е уволнен в запаса.[22][23]

Полковник Ангел Панев, 1907 г.

Ангел Панев умира в София, на 26. декември 1911 г. Смъртта му е неочаквана и твърде преждевременна. Дъщерята на Ангел Панев – Богдана се жени за инж. Иван Табаков, собственик на метална фабрика Титания в София. Синът Теодор завършва електроинженерство в Германия и работи като началник при Дирекцията на трамваите в София. Разстрелян без съд и присъда през 1945 г.[24][25][26][27]

Домът му, на улица Оборище 35, е възстановен и обявен за паметник на архитектурата от местно значение.[28]

  • Орден Свети Александър 5 ст. с мечове по средата (1885)
  • Медал за участие в сръбско-българската война 1885 г. (1887)
  • Орден „За заслуга“ (1888)
  • Кръст за Възшествието на княз Фердинанд офицерски (1888)
  • Кръст за 10 годишна отлична служба (1890)
  • Орден „Свети Александър“ 4 ст. с розетка (1893)
  • Сръбски кралски орден Таково 3 степен на шия (1897)
  • Кръст за 20 годишна отлична служба (1899)
  1. а б в г д ДВИА, ф. 066, История на фондообразувателя
  2. Военна библиотека 57 „Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929)“ [1]
  3. ДВИА, ф. 066, Предписание №1150 от 2 авг. 1883 г. на командира на Варненската №20 пеша дружина майор Данаилов до поручик Панев
  4. а б Руменин, с. 17
  5. 8-й пехотенъ Приморски на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза полкь – часть I,Автор: Стайчев, Н., полк., Издателство: Издание на Щаба на 8-а пехотна Приморска дружина, Варна [2]
  6. История на Сръбско-българската война 1885 г. София, Държавна печатница, 1925.
  7. ДВИА, ф.756, оп.IV. Велико Търново.
  8. ДВИА, ф. 066, Предписание №2770 от 6 юли 1890 г. на командира на 9. пеши Пловдивски полк до майор Панев за назначаването му за временен командир на 10. пеши Родопски полк
  9. ДВИА, ф.I, оп.V. Велико Търново.
  10. Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
  11. www.boiniznamena.com
  12. М. Михайлов, К. Михайлова. 15-ти пехотен Ломски полк. Исторически музей Белоградчик.
  13. Мусаков, Илия. Полувековният път на 15-ти пехотен Ломски полк. Военно-издателски фонд, 1939.
  14. Кожухарова Емилия, Димоларева Мария. Илюстрована история на 15-ти пехотен Ломски полк. 2019.
  15. а б ДВИА, ф. 066, Допълнителен служебен списък на подполковник Панев от 1. пехотен Софийски полк за 1894 г.
  16. www.boiniznamena.com
  17. Supplement to the London Gazette, p. 955; Личен архив // London Gazette. 17 February 1896.
  18. „Генерал от пехотата Пантелей Киселов“ – Илия Мусаков, библ. „Прослава“ [3][неработеща препратка]
  19. Според Руменин с. 17 е от 1 март
  20. История на 29-и Ямболски полк
  21. www.boiniznamena.com
  22. вестник Военен Глас, бр.176 от 05.01.1912
  23. ДВИА, ф.I, оп.I, оп.V.
  24. Дърваров, Светозар. Безследно изчезналите от Дирекция на трамваите. Про&Анти, 2003.
  25. Морфов, Богдан. Трагедия, умножена по хиляда. Про&Анти, 1995.
  26. Станилов, Васил. Писахме да се знае: Кн. 1. София, 2007.
  27. Лилков, Вили. Погубената България. Сиела, 2019.
  28. ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ГЕН. АНГЕЛ ПАНЕВ | Europeana // europeana.eu. Посетен на 28 януари 2022.
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 17.