Ангел Панев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Панев
български генерал
General Angel Panev.jpg

Звание Генерал-майор
Години на служба 1878 – 1907
Служил на Национално знаме на България България
Командвания Девети пехотен пловдивски полк
Петнадесети пехотен ломски полк
Четвърти пехотен плевенски полк
Първи пехотен софийски полк
Шести пехотен търновски полк
Двадесет и девети пехотен ямболски полк
Битки/войни Сръбско-българска война

Роден
Починал
1911 г. (53 г.)

Ангел Иванов Панев е български военен деец, герой от Сръбско-българската война, генерал-майор от пехотата, дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Панев е роден през 1858 г. в гр. Свищов в семейството на търговеца Иван Панев. Първоначалното и гимназиалното си образование получава в родния си град Свищов. През 1878 постъпва на служба в 15 Свищовска дружина, откъдето е командирован да учи във Военното училище. Произведен в офицерски чин с първия випуск на Военното училище през май 1879 г. в чин прапорщик 2 разряд.[1]

През 1884 г. е назначен за командир на рота в 8 Приморски полк, а през 1885 г. е произведен в чин капитан и назначен за дружинен командир в същия полк. През Сръбско-българската война е командир на 1-ва дружина в 8 пехотен Приморски полк. [2]

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия и във връзка с готвения отпор срещу очакваното турско нападение, младият дружинен командир Ангел Панев получава заповед да замине с дружината си за южната граница при с. Голям манастир, Ямболско. Едва пристигнал там, с избухването на Сръбско-българската война, получава заповед незабавно да се отправи към западната граница. Като част от младата тогава и неопитна българска армия, но с дълбоко съзнание за дълг и висок патриотизъм, капитан Ангел Панев се включва с дружината си в сраженията при Драгоман на 10. ноември, а на 11 ноември участва в преследването на сръбските войски от Драгоман до Цариброд. На 12 ноември участва в сраженията при Цариброд и в преследването на неприятеля до Пирот. На 15 ноември се сражава с дружината си в Пирот, където след силен оръжеен и артилерийски бой героичният 8-ми Приморски полк влиза в щикова борба из улиците на Пирот, а сърбите отстъпват в безпорядък.

Ангел Панев, 1893 г.

През 1886 г. е преведен в 9 пехотен Пловдивски полк и произведен в чин майор. През 1889 г. е назначен за Пловдивски комендант, а през 1890 – за командир на 10 пехотен Родопски полк. През 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 9 Пловдивски пехотен полк, а после – на 15 пехотен Ломски полк. [3] През 1894 г. е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк и същата година – за командир на 1 пехотен Софийски полк.[4] През 1895 г. е произведен в чин полковник. През 1896 е командирован в Лондон като български представител за погребението на Хенрих Батенберг – брат на покойния княз Александър I. През 1898 г. е назначен за командир на 6 пехотен Търновски полк, а в 1904 – за такъв на 29 пехотен Ямболски полк. Командир на 29-и пехотен полк от 15.03.1904 до нач. на 1905 г.[5]

През 1898 г. се жени за Недялка Касабова. От брака се раждат две деца – Богдана и Теодор. Племенницата му – Мария Панева (дъщеря на брат му Пантелей) се жени за генерал Пантелей Киселов.[6] Дъщеря му Богдана се омъжва за Иван Табаков, български индустриалец и основател на фабрика „Титания“.

Ангел и Недялка Паневи

През 1905 г. е назначен за бригаден командир на 8 Тунджанска дивизия, а през 1906 г. – за такъв в 3 пехотна Балканска дивизия. [7] През 1907 г. е произведен в чин генерал – майор и същата година си подава оставката и се уволнява в запаса.[8]

Умира в София, през 1911 г. Домът му, на улица Оборище 35, е обявен за паметник на архитектурата от местно значение.[9]


Ордени[редактиране | редактиране на кода]

  • Командирски кръст на шия на Военния орден „за храброст“ – 2 ст. 2 кл. с венец
  • Княжески орден Св. Александър – V и IV ст. с мечове
  • Орден за заслуга
  • Кръст за 10 г. непрекъсната служба
  • Медал за 20 г. непрекъсната безупречна служба
  • Кръст за възшествието на княз Фердинанд
  • Медал за участие в сръбско-българската война.
  • Орден за храброст – 3 ст. 2 кл.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Военна библиотека 57 „Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929)“ [1]
  2. 8-й пехотенъ Приморски на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза полкь – часть I,Автор: Стайчев, Н., полк., Издателство: Издание на Щаба на 8-ма пехотна Приморска дружина, Варна [2]
  3. www.boiniznamena.com
  4. www.boiniznamena.com
  5. История на 29-ти Ямболски полк [3]
  6. „Генерал от пехотата Пантелей Киселов“ – Илия Мусаков, библ."Прослава" [4]
  7. www.boiniznamena.com
  8. вестник Военен Глас, бр.176 от 05.01.1912
  9. www.europeana.eu
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България