Петнадесети пехотен ломски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петнадесети пехотен ломски полк
Печат на III дружина на XV пехотен ломски полк
Печат на III дружина на XV пехотен ломски полк
Информация
Активна19 януари 1889 – 17 декември 1920
15 август 1938 – февруари 1946
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабБелоградчик
МаршЛомци на Чеган
Битки/войниЧервената стена, Чеганска операция, Лажец
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Константин Каварналиев
Лагера на Петнадесети пехотен ломски полк край Белоградчик, 1913 г.

Петнадесети пехотен ломски полк е български полк.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Петнадесети пехотен ломски полк е формиран във Видин под името Петнадесети пеши ломски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат 2-ра и 3-та дружини на Трети пеши бдински полк.[1] Приема знамето на 9-а Берковска пехотна дружина [2] и е част от 1-ва пеша бригада (заедно със Трети пехотен бдински полк) в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия. За дата на сформирането се приема 13 март 1889, когато е назначен и първият командир майор Никола Фурнаджиев. На 16 октомври 1891 г. подполковник Фурнаджиев е назначен за командир на 22-ри пехотен тракийски полк, а на негово място за командир на полка е назначен командира на дружина от 9-и пеши пловдивски на Нейно Царско Височество Принцеса Клементина Сакс-Кобург Готска полк подполковник Ангел Панев.[3] На 24 ноември 1896 г. полкът е преместен в Белоградчик.[4]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 23 септември 1912 г.: 95 офицери, 6 лекари, 5 чиновници, 8319 долни чинове, 825 коне[5]

Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 2 октомври 1912 г. (след отделянето на 47-и пехотен полк):

  • 58 офицери, 4 лекари, 5 чиновници, 347 подофицери, 4557 ефрейтори и редници и 247 коне
  • командир на 15-и пехотен Ломски полк – полковник Хранов
  • адютант на полка – капитан Константинов
командир на 1-ва дружина – майор Асенов
командир на 2-ра дружина – майор Тодоров
командир на 3-та дружина – подполковник Мандов
командир на 4-та дружина – майор Стефан Илиев

Полкът участва в боевете при Люлебургаз, Тюркбей, Кумбургаз и при атаката на чатал­джанската позиция, Айвали, Долна махала.

Полкът се завръща в Белоградчик на 26 август 1913 г.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1915 г. полкът е мобилизиран и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия.[6] Боен състав на 15-и пехотен Ломски полк към 1 октомври 1915 г.: 57 офицери, 419 подофицери и 4660 войници [7]

Командир – подполковник Атанас Вапцаров
Командир на 1-ва дружина – майор Христо Младенов
Командир на 2-ра дружина – майор Шишков
Командир на 3-та дружина – майор Коста Цонков
Командир на 4-та дружина – подполковник Стефан Илиев, по-късно става командир и загива при Червената стена

Полкът е в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия в боевете при Стойково Бърдо и завладяването на Зайчар, Чеганската операция и Червената стена. Съгласно сключената конвенция през септември 1918 година полкът остава в заложничество.[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 49
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 4940
Коне: 471
Волове: 6
Обикновени коли: 71
Товарни коли: 217
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 3923
Картечници: 4

Демобилизиран е на 25 октомври 1918 г.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

Със заповед №99 от 15 август 1938 година полкът е отново формиран от 2-ра дружина на 3-ти пехотен бдински полк.[1][4]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945), полкът е на гарнизон в Битоля, Крушевац и Бела паланка (1941 – 1942 и 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 6 пехотна дивизия. Води военни действия при Стражевац, Бяла вода и Куршумли.[1] В началото на октомври 1944 г. получава задача да настъпи в района на Сливовик, к. 822, Коритници. На 14 октомври ломци участват в освобождението на Ниш, а след това в Косовската операция и завладяаването на Подуевското поле, освобождението на Подуево, настъпва през Копаоник планина и на 25 ноември достига линията Маджари-Майдан, където завършва бойният му път и дава 103 убити.

По времето когато полкът е на фронта в мирновременния му гарнизон се формира допълваща дружина. Към полка се числят 1-ви и 23-ти граничен участък и ловна рота.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Петнадесети пеши ломски полк (19 януари 1889 – 1892)
  • Петнадесети пехотен ломски полк (1893 – 17 декември 1920)
  • Петнадесети пехотен ломски полк (15 август 1938 – февруари 1946)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор (подполк. от 02.08.1891) Никола Фурнаджиев 13 март 1889 – 16 октомври 1891
2. Подполковник Ангел Панев 16 октомври 1891 – 23 март 1894
3. Подполковник Стоян Георгиев 24 март 1894 – 15 ноември 1894
4. Подполковник Васил Айранов 15 ноември 1894 – 1896
5. Подполковник Георги Паничерски 1896 – 1897
6. Подполковник Иван Попов 29 януари 1897 – 15 януари 1900
7. Подполковник Иван Радионов 15 януари 1900 – 21 ноември 1902
8. Полковник Гиню Кърджиев 21 ноември 1902 – 31 декември 1904
9. Полковник Михаил Попов 31 декември 1904 – 12 януари 1906
10. Подполковник Стоян Абрашев 12 януари 1906 – 25 януари 1907
11. Подполковник Константин Каварналиев 25 януари 1907 – 10 януари 1908
12. Подполковник Тодор Попов 10 януари 1908 – 16 декември 1909
13. Полковник Теофан Хранов 16 декември 1909 – 1 ноември 1913
14. Полковник Никола Дръжков 1 ноември 1913 – 11 август 1914
15. Подполковник Атанас Вапцаров 11 август 1914 – 25 октомври 1915
15. Подполковник Иван Жабински 26 октомври 1915 – 27 февруари 1916
16. Полковник Стефан Илиев 28 февруари 1916 – 26 март 1917 (убит)
17. Полковник Васил Шишков 27 март 1917 – 17 декември 1920
18. Полковник Христо Гагов 15 август 1938 – средата на 1940 (преминава в запаса)
19. Полковник Михаил Михайлов 1940 – средата на март 1941
20. Подполковник Иван Кехайов средата на март 1941 – 14 септември 1944
21. Подполковник Найден Шушулов 14 септември 1944 – 28 ноември 1944
22. Подполковник Иван Кехайов 28 ноември 1944 – 26 януари 1945
23. Полковник Неделчо Гетов 1 март 1945 – февруари 1946

Други командири: Младен Чукурски

Марш[редактиране | редактиране на кода]

Ломци на Чеган[8]

Всред адски огън, в боен ред,
вървяхме Ломци все напред.
От стария ни горд Балкан
с ура стигнахме на Чеган.
Чеган, Чеган, ти помниш ощ
урата страшни в тая нощ,
кога дружина сал една
със кървав нож до теб стигна.
И Лерин, и Арменохор
стреснаха се от страшни мор.
Тук руси и французи в бой
намериха те гроба свой.
А що ли търсят в наший край,
Нима туй русин ли не знай?
Пред Лажец те на явна сеч,
да паднат вси под наший меч.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 37
  2. НВИМ, V-А-108; 2 НВИМ, V-А-108, Знаменна книжка № 42, рапорт № 2/24 юни 1923 г.
  3. Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
  4. а б в ДВИА, ф. 77, История на фондообразувателя
  5. www.vidinistoria.com, архив на оригинала от 20 ноември 2008, https://web.archive.org/web/20081120222353/http://www.vidinistoria.com/15lp1912.php, посетен на 18 януари 2009 
  6. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  7. www.vidinistoria.com, архив на оригинала от 20 ноември 2008, https://web.archive.org/web/20081120215949/http://www.vidinistoria.com/15lp1915.php, посетен на 18 януари 2009 
  8. www.vidinistoria.com, архив на оригинала от 6 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090106124019/http://www.vidinistoria.com/marsh15lomskipolk.php, посетен на 18 януари 2009