Двадесет и трети пехотен шипченски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Двадесет и трети пехотен шипченски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 19 януари 1889 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Казанлък
Прякор(и) Дели Алай – Лудият полк
Марш Велик е нашият войник
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Иван Пашинов

Двадесет и трети пехотен шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Двадесет и трети пехотен шипченски полк е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3-ра и 4-та дружини на 12 пеши балкански полк[1]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Боятъ въ Струга“, картина на Господин Желязков, служил по време на войната в Осма пехотна тунджанска дивизия

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия.[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 64
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5129
Коне: 414 Обикновени коли: 131
Товарни коли: 123
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4120
Картечници: 4

Полкът е известен най-вече с това че едно негово подразделение заема Елбасан на 29 януари 1916 г., като в рамките на Централните сили се водят преговори за албански княз да бъде издигнат Кирил Преславски.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 26 август 1919 година на основание заповед №75 полкът е разформирован, като от състава му се формира 3-та дружина от 12 пехотен балкански полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 38 пехотна одринска дружина и 8 допълваща част, но до 1937 година носи явното название на дружините които го съставляват, което е причината да има два щаба – на 1-ва дружина е в Казанлък и на 2-ра в Търново Сеймен[1]

С поверителна царска заповед №25 от 5 юни 1937 година се преименува на 30 пехотен шейновски полк. На 30 юни 1939 съгласно заповед №12 23 пехотна шипченска дружина, която излиза от състава на полка и от 28-а пехотна стрямска дружина, която излиза от 27 пехотен чепински полк се формира отново 23 пехотен шипченски полк.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът охранява югоизточната граница (1941 – 1942). През октомври 1944 е мобилизиран отново и заминава за Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителният етап на войната в състава 8 пехотна тунджанска дивизия. През септември 1944 година към полка е зачислена гвардейска рота. [1]

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 23 допълваща дружина.[1]

Наследник на полка е 5 шипченска бригада. Бригадата е изтеглена от южна България и от 1 юни 2007 г. управлението и главната част от подразделенията на бригадата са предислоцирани от гарнизон Казанлък в гарнизон Плевен, а останалите във Враца и Шумен.[3] С плана по т.н. „бяла книга“ бригадата е предвидена да бъде закрита от военния министър Аню Ангелов в 2011 г.[4]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Двадесет и трети пеши шипченски полк (1889 – 1892)
  • Двадесет и трети пехотен шипченски полк (1892 – 1919, 1928 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Тодор Мицев 1889 – 1890
Подполковник Вълко Велчев през 1892
4. Подполковник Христо Гюлмезов март 1892 – 1894
Подполковник Добри Иванов
Полковник Георги Митов към 1904
Полковник Иван Пашинов 1911 – 1913
Подполковник Петър Манев 1915 – 1917
Подполковник Парашкев Пошев Първа световна война
Подполковник Светослав Лопушанов 1927 – 1929?
Полковник Рашко Бораджиев 1929 – 1930
Полковник Иван Деведжиев от 1939
Полковник Димитър Владков 1942
Подполковник Никола Чалъков 1944 – 1944
Подполковник Мартин Мартинов 1944 – 1946?

Други командири: Владимир Николов

Наследник на полка е 5 шипченска бригада.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 45 – 46
  2. а б Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  3. Полк. Валентин Буров първият командир на 5 Шипченска механизирана бригада настанена в базата на УБ „Христо Ботев“ след закриването на учебния център в Плевен.
  4. Министър Ангелов обяви края на Пета Шипченска бригада

Литература[редактиране | редактиране на кода]