Втори пехотен искърски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Втори пехотен искърски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1 март 1889 – 1944
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб София, Ловеч, Русе
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Иван Цончев
Бойни
командири
Ген. Никола Крунев (БВ)
Полк. Владимир Данев (ПСВ)
Полк. Панайот Ангелов (ПСВ)

Втори пехотен искърски полк е български пехотен полк, взел участие във войните за национално обединение. Има поредността на разформирания поради участие в преврата срещу княза през 1886 година Втори пехотен струмски полк.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Втори пехотен искърски полк е формиран на 1 март 1889 съгласно указ №11 от 19 януари 1889 г. в София и влиза в състава на 1-ва бригада от 5 пехотна дунавска дивизия. На 10 февруари майор Иван Цончев сдава дружината си в 7-ми пехотен преславски полк, за да поеме временното командване на полка. Длъжността командир на полка поема на 3 март.[1] От март същата година е на гарнизон Ловеч, а по-късно в Русе.[2]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

В състава на полка влизат 2-ра и 3-та дружина (наследник на 5-та орханийска дружина) от -1-ви пехотен софийски полк, като за полково знаме е избрано знамето на 3-та дружина.

  • 1-ва дружина (14 офицери, 427 подофицери и войници);
  • 2-ра дружина (14 офицери, 428 подофицери и войници);
  • нестроева рота – 35 долни чинове.

Общо: 914 души[3]

По това време полкът изпълнява караулни функции на по-важни обекти в столицата. През август 1889 година гарнизонът на полка се премества в Ловеч. На 24 януари 1890 година майор Иван Цончев е назначен за командир на 6 пехотен търновски полк. По-късно командването поема полковник Георги Марчин. Към 1902 полкът е със седалище в гр. Русе. Там пребивава и през следващите три десетилетия. Казармите му са разположени близо до Дунава. Основната казармена сграда е запазена.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

При всеобщо ликуване полкът отпътува от Русе на 24 септември 1912 г. По време на Балканската война (1912 – 1913) той взема участие в боевете при Ереклер, Лозенград, Бунар Хисар, с. Серберлий, с. Орманлий. През ноември се сражава при езерото Деркос и Чаталджа. През Междусъюзническата война война участва в боевете при с. Ново корито, Княжавац и Букова глава.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини: 4
Картечни роти: 1
Офицери: 58
Чиновници: 5
Подофицери и войници: 5161
Коне: 467 Обикновени коли: 57
Товарни коли: 258
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4186
Картечници: 4

Сражава се при Криволак, а от 30 ноември 1916 г. е на позиции на левия бряг на р. Черна и воюва при позициите „Борови висоти“, „Търнава“ и „Борец“.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На основание на предписание № 6129 от 18 ноември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран във 2-ра пехотна искърска дружина. През 1928 година е формиран отново, от 2-ра допълваща дружина и от 5-та допълваща част. На 5 юни 1937 година с царска заповед №2 се преименува на 33 пехотен свищовски полк.[5]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран на два пъти през 1941 и 1943 година и се намира на Прикриващия фронт. Взема участие в първия период на т.н. „Отечествена война“ в състава на 5 пехотна дунавска дивизия. Демобилизиран е на 6 декември 1944 година.[5]

Полкът остава в Свищов до март 1951 г., след което е преместен в Никопол и е преименуван на 43 стрелкови полк. През 50-те години поделението е с военнопощенски номер 55720 и се намира в Севлиево до ликвидацьията си на 25 септември 1962 година.[2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втори пеши искърски полк (19 януари 1889 – 1891)
  • Втори пехотен искърски полк (1892 – 18 ноември 1920)
  • Втора пехотна искърска дружина (18 ноември 1920 – 1928)
  • Втори пехотен искърски полк (1928 – 5 юни 1937)
  • Тридесет и трети пехотен свищовски полк (5 юни 1937 – 25 септември 1962)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Иван Цончев 3 март 1889 – 24 януари 1890
2. Полковник Георги Марчин от 1890
Подполковник Дечко Караджов през 1892
Подполковник Иван Петров 1900
Подполковник Стоян Георгиев 1900
Полковник Георги Марчин към 1904
Полковник Атанас Тодоров към 1905
Подполковник Иван Петров 1911
Полковник Никола Крунев 1912 – 1913
Полковник Владимир Данев 1915 – 1917
Полковник Христо Лефтеров Първа световна война
Полковник Панайот Ангелов през войните
Полковник Гурко Мархолев 1922 – 1923?
Полковник Никола Бакърджиев 1925
Подполковник Цоко Коев от 1927
Полковник Никола Стайчев до 23 септември 1928
Подполковник Сава Векилов 1930 – 1933
Генерал-майор Тодор Георгиев от 13 май 1934
Подполковник Михаил Захариев 1934
Подполковник Никола Костов 1935 – 1936?
Подполковник Иван Тодоров 1936 – 1936
Полковник Славчо Кирчев 1936 – 1941?
Подполковник Станю Пиперков 1942 – 1945?
Полковник Иван Шехтанов от 1945
Полковник Асен Тороманов 1945 – 1945
Подполковник Александър Найденов 1946 – 1947?

Други командири: Марин Куцаров, Стано Петров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, С., стр. 49
  2. а б ДВИА, ф. 339, История на фондообразувателя
  3. ЦВА, ф. 339, оп. 1, а. е. 1, л. 7 – 20.
  4. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  5. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 21

Източници[редактиране | редактиране на кода]