Втори пехотен искърски полк

Втори пехотен искърски полк
Информация
Активна	1 март 1889 – 1944
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	София, Ловеч, Русе
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Иван Цончев
Бойни командири	Ген. Никола Крунев (БВ) Полк. Владимир Данев (ПСВ) Полк. Панайот Ангелов (ПСВ)

Втори пехотен искърски полк е български пехотен полк, взел участие във войните за национално обединение. Има поредността на разформирания поради участие в преврата срещу княза през 1886 година Втори пехотен струмски полк.

Формиране

Втори пехотен искърски полк е формиран на 1 март 1889 съгласно указ №11 от 19 януари 1889 г. в София и влиза в състава на 1^-ва бригада от 5^-а пехотна дунавска дивизия. На 10 февруари майор Иван Цончев сдава дружината си в 7^-и пехотен преславски полк, за да поеме временното командване на полка. Длъжността командир на полка поема на 3 март. От март същата година е на гарнизон Ловеч, а по-късно в Русе.

Състав

В състава на полка влизат 2^-ра и 3^-та дружина (наследник на 5^-а орханийска дружина) от -1^-ви пехотен софийски полк, като за полково знаме е избрано знамето на 3^-та дружина.

• 1^-ва дружина (14 офицери, 427 подофицери и войници);
• 2^-ра дружина (14 офицери, 428 подофицери и войници);
• нестроева рота – 35 долни чинове.

Общо: 914 души

По това време полкът изпълнява караулни функции на по-важни обекти в столицата. През август 1889 година гарнизонът на полка се премества в Ловеч. На 24 януари 1890 година майор Иван Цончев е назначен за командир на 6^-и пехотен търновски полк. По-късно командването поема полковник Георги Марчин. Към 1902 полкът е със седалище в гр. Русе. Там пребивава и през следващите три десетилетия. Казармите му са разположени близо до Дунава. Основната казармена сграда е запазена.

Балкански войни (1912 – 1913)

При всеобщо ликуване полкът отпътува от Русе на 24 септември 1912 г. По време на Балканската война (1912 – 1913) той взема участие в боевете при Ереклер, Лозенград, Бунар Хисар, с. Серберлий, с. Орманлий. През ноември се сражава при езерото Деркос и Чаталджа. През Междусъюзническата война война участва в боевете при с. Ново корито, Княжавац и Букова глава.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1^-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Дружини: 4 Картечни роти: 1 Офицери: 58 Чиновници: 5 Подофицери и войници: 5161	Коне: 467	Обикновени коли: 57 Товарни коли: 258 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 4186 Картечници: 4

Сражава се при Криволак, а от 30 ноември 1916 г. е на позиции на левия бряг на р. Черна и воюва при позициите „Борови висоти“, „Търнава“ и „Борец“.

Между двете световни войни

На основание на предписание № 6129 от 18 ноември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран във 2^-ра пехотна искърска дружина. През 1928 година е формиран отново, от 2^-ра допълваща дружина и от 5^-а допълваща част. На 5 юни 1937 година с царска заповед №2 се преименува на 33^-ти пехотен свищовски полк.

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран на два пъти през 1941 и 1943 година и се намира на Прикриващия фронт. Взема участие в първия период на т.нар. „Отечествена война“ в състава на 5^-а пехотна дунавска дивизия. Демобилизиран е на 6 декември 1944 година.

Полкът остава в Свищов до март 1951 г., след което е преместен в Никопол и е преименуван на 43^-ти стрелкови полк. През 50-те години поделението е с военнопощенски номер 55720 и се намира в Севлиево до ликвидацьията си на 25 септември 1962 година.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Втори пеши искърски полк (19 януари 1889 – 1891)
• Втори пехотен искърски полк (1892 – 18 ноември 1920)
• Втора пехотна искърска дружина (18 ноември 1920 – 1928)
• Втори пехотен искърски полк (1928 – 5 юни 1937)
• Тридесет и трети пехотен свищовски полк (5 юни 1937 – 25 септември 1962)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Майор	Иван Цончев	3 март 1889 – 24 януари 1890
2.	Полковник	Георги Марчин	от 1890
	Подполковник	Дечко Караджов	от 15 февруари 1890 – 1895
	Подполковник	Иван Петров	1900
	Подполковник	Стоян Георгиев	1900
	Полковник	Георги Марчин	към 1904
	Полковник	Атанас Тодоров	към 1905
	Подполковник	Иван Петров	1911
	Полковник	Никола Крунев	1912 – 1913
	Полковник	Владимир Данев	1915 – 1917
	Полковник	Христо Лефтеров	Първа световна война
	Полковник	Панайот Ангелов	през войните
	Полковник	Гурко Мархолев	1922 – 1923?
	Полковник	Никола Бакърджиев	1925
	Подполковник	Цоко Коев	от 1927
	Полковник	Никола Стайчев	до 23 септември 1928
	Подполковник	Сава Векилов	1930 – 1933
	Генерал-майор	Тодор Георгиев	от 13 май 1934
	Подполковник	Михаил Захариев	1934 – 1935 (и.д.)
	Подполковник	Никола Костов	1935 – 1936?
	Подполковник	Иван Тодоров	1936 – 1936
	Полковник	Славчо Кирчев	1936 – 1941?
	Подполковник	Станю Пиперков	1942 – 1945?
	Полковник	Иван Шехтанов	от 1945
	Полковник	Асен Тороманов	1945 – 1945
	Подполковник	Александър Найденов	1946 – 1947?

Други командири: Марин Куцаров, Стано Петров, полк. Никола Бояджиев, Александър Пенев

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Елдъров, С., Генерал Иван Цончев (1859 – 1910) – Биография на два живота, София, 2003, Военно издателство

• Портал „Военна история на България“