Единадесети пехотен сливенски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Единадесети пехотен сливенски
на Н.В. Царица Йоанна полк
War flag of Bulgaria.svg
Информация
Шеф Царица Йоанна
Активна 23 декември 1884 – 12 юни 1948
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Сливен

Единадесети пехотен сливенски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Единадесети пехотен сливенски полк е формиран в Сливен под името Единадесети пеши сливенски полк с указ № 61 от 23 декември 1885 г. и влиза в състава на 6 пеша бригада.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

В Балканската война полкът е в състава на Трета пехотна балканска дивизия и под командването на полковник Семерджиев воюва при Бунар Хисар, при атаката на Чаталджа, при с. Лазаркьой и езерото Деркос.

В Междусъюзническата война участва в битката при Криволак.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.[2] Към началото на военните действия полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 46
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5304
Коне: 606
Волове: 606
Обикновени коли: 46
Товарни коли: 248
Специални коли: 3
Пушки и карабини: 4428
Картечници: 4

Единадесети полк воюва на граничната линия при поста Равна ливада, при Киселица, Страцинската позиция, при Качаник, при позициите Стягово и Доган, при Превала Ходжа балкан, селата Церница, Върбишница, Селча, Битиня, при завладяването на гр. Призрен. През есента на 1916 г. води тежки и епични боеве за отбраната на връх Каймакчалан (2524 м.н.в.). Там дава 1876 убити войници, 51 офицери, 5941 ранени войници и 126 офицери и само за 14 дни. Огънят на противника е толкова силен, че някои дори полудяват или оглушават. Воюва и при „Еровете“. През 1917 г. полкът е на позиции при Ковил, Кукуруз, Димова поляна, връх Зора от Доброполския участък. През 1918 г. воюва отново при Ковил, при село Порой, връх Зора, Прашник, при Ерма, Блатец, при Кавадарското плато, с. Барово, Бесовица, Демир Капия и при Бели камък.

На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11 пехотен сливенски, 24-ти пехотен черноморски, 29 пехотен ямболски и 32-ри пехотен загорски полк се формира 80 пехотен полк.[2]

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 11 пехотна сливенска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 11 пехотна сливенска дружина и 3-та допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина. [1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942). През септември 1944 година към полка се формира гвардейска рота. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3-та пехотна балканска дивизия.[1] Воюва при Дравачехи, Дравасоболч, Драваполконя, Гордиша, форсира р. Мур.

Народна Република България[редактиране | редактиране на кода]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 11-и пехотен сливенски на Н.В. Царица Йоанна полк на 11-и пехотен сливенски на Хаджи Димитър полк.[3] През 1946 г. полка е преименуван на дванадесети стрелкови полк, а впоследствие на дванадесети мотострелкови полк и е пребазиран в Елхово.

От 12 юни 1946 г. полкът носи явното наименование под. 3705, от 17 октомври 1948 г. – под. 7900 и се установява на гарнизон в Елхово. През октомври 1950 г. е преименуван на Дванадесети мотострелкови полк, с явно наименование под. 65010, под което име е до разформирането си през 2003 година.[4]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Единадесети пеши сливенски полк (1885 – 1892)
  • Единадесети пехотен сливенски полк (1893 – 1 декември 1920)
  • Единадесета пехотна сливенска дружина (1 декември 1920 – 1928)
  • Единадесети пехотен сливенски полк (1928 – 19 ноември 1932)
  • Единадесети пехотен сливенски на Н.В. Царица Йоанна полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
  • Единадесети пехотен сливенски на Хаджи Димитър полк (5 март 1946 – октомври 1950)
  • Дванадесети стрелкови полк (октомври 1950 – 1964)
  • Дванадесети мотострелкови полк (1964 – 2003)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Удостовеление от Щаба на 11 пехотен сливенски полк на Аспарух Лешников

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 32
  2. а б в Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  3. Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
  4. ДВИА, ф. 757, История на фондообразувателя

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]