Общовойскови камионен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Общовойскови камионен полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1 септември 1943
10 октомври 1955
Държава България
Тип мотопехота
Гарнизон София (1 септември 1943 – 1 април 1944)
Алдомировци (1април 1944 – 10 септември 1944)
София (10 септември 1944 – 10 октомври 1955)
Битки/войни Отечествена война на България 1944-1945: Страцинско-кумановска операция, Косовска операция, Дравска операция, Мурска операция, Австрийска операция
Командири
Текущ
командир
полковник Марко Крушков
Ceremonial chief полковник Иван Георгиев
Изтъкнати
командири
полковник Иван Георгиев, проучик Иван Стефанов

Общовойсковият камионен полк (съкратено ОКП) е полк на Българската армия през Втората световна война и след нея.

Той е единствената изцяло моторизирана част на войската до 1945 година. Предназначен е както за водене на бой с мотопехота, така и за транспортиране на мотопехота в бойни действия. Участвувал е със свои подразделения в заключителния етап от Втората световна война. Терминът „камионен“ е за обозначаване на моторизиран или мотопехотен полк, иначе той е снабден, освен с камиони, и с друга моторна техника като автомобили, мотоциклети и влекачи.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е на 1 септември 1943 г. на основата на Общовойсковата камионна дружина след нарастването на частта до размерите на полк. Целта е създаване на специализирана войска на българската мотопехота, която да разполага както със стрелкови роти, наричани още строеви, така и с различни камионни, мотоциклетни и автомобилни роти, наричани нестроеви, изпълняващи функциите на превозващи строевите роти с моторна техника.

Казармите на полка са се намирали срещу днешния институт „Пирогов“. През декември 1943 г. полкът пръв става жертва на започналите британско-американски бомбардировки на София, като на 17 декември 1943 г. в 2 часа през нощта казармите са ударени от британски самолетни снаряди. Загиват много войници. Частта не е евакуирана от София чак до април 1944 г., преживявайки най-тежките бомбардировки като тази на 10 януари 1944 г. През април 1944 г. ОКП е евакуиран в село Алдомировци до Сливница, където остава стациониран до 9 септември 1944 г.

9 септември 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 9 септември 1944 г. в 6 часа сутринта след прокламацията на новия министър-председател Кимон Георгиев полкът е вдигнат по тревога и пристига в София. Той е разположен около Министерството на войната, тъй като частите му са въоръжени с модерно оръжие, могат да гарантират сигурността и да се грижат с моторизираната си техника за новата власт съвместно с Бронираната бригада. След няколко дни голяма част от подразделенията му са стационирани отново в старите казарми на полка до (до днешния институт „Пирогов“), докато няколко автомобилни роти остават преведени във военното министерство за обслужване на най-висшите военни на Българската народна войска.

Скоро след това основните подразделения на ОКП са изпратени на фронта за участие във войната срещу Германия.

Война срещу Третия Райх[редактиране | редактиране на кода]

Общовойсковият камионен полк взима участие 2-те фази на участието на България във войната срещу Германия.

В първата фаза участват подразделения на почти всички камионни роти на полка, както и мотоциклетните роти. Те взимат участие във военните действия в Страцинско-кумановската, Брегалнишко-струмишката, Косовската и Нишката операции в състава на 1-ва, 2-ра и 4-та армии. Проявяват се в преследването на германските войски с моторизирана техника в Югославия през октомври-ноември 1944 г.

Във втората фаза ОКП участва в състава на 1-ва армия със сборни подразделения, групирани в Моторизирана дружина в състав: няколко камионни роти, 4 мотоциклетни роти, санитарно-автомобилна рота, автомобилна рота и 4 стрелкови роти. Проявяват се в проведените Дравска операция, Мурска операция и Чаковецка операция (наричана още Балатонска). Тези подразделения имат особена заслуга в преследването на германските войски, както при линията Маргит, така и при навлизането на Българската армия в Източна Австрия, където принуждават хитлеристите към бягство, гонейки ги бързоходно с моторизирани отряди, въоръжени с автомати „Шмайзер“ и транспортирани на камиони чак, до Фьолкермаркт на 8 май 1945 г.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1945 година подразделенията на общовойсковия камионен полк, участвали на фронта в 1-ва армия, се завръщат в София, където са посрещнати тържествено и участват във военния парад в чест на армията в столицата.

През 1945 – 1955 г. полкът се разполага в същите казарми, където и през войната. През 1955 г. е разформирован поради моторизирането на по-голямата част от Българската армия.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Автомобили, камиони и влекачи 1935 – 1945 г., София, 2001
  • История на Отечествената война 1944 – 1945 г., Военно издателство, София, 1983