Втори артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Втори артилерийски
на Н.В. Царица Йоанна полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Шеф Царица Йоанна (от 1932)
Активна 19 юни 1880 – 1944
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон Шумен
Бойни
командири
Ген. Петър Груев (СБВ)
Ген. Димитър Русчев (БВ)
Подп. Трифон Пеев (ПСВ)

Втори артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие във всички войни по време на Третото българско царство. Това е първата крупна артилерийска единица в България.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Втори артилерийски полк е формиран с указ №75 от 19 юни 1880 година под името Артилерийски полк в шест-батареен състав.

На 13 септември 1885 година с височайши приказ №50 за командир на полка се назначава майор Петър Груев, офицер от 1-ви артилерийски полк[1]

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 2 артилерийско отделение с три батареи и домакински взвод. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание в района на Фердинанд (днес Монтана) и Берковица. През 1928 година отделението е реорганизирано във 2-ри артилерийски полк с две отделения, но до 1938 година носи явното си наименование като отделение.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът заедно 12 с.с. артилерийски полк влизат в състава на 6 артилерийска бригада (6 пехотна бдинска дивизия).[3]

През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 22
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 1217
Коне: 1026 Обикновени коли: 134
Товарни: 77
Специални: 3
Пушки и карабини: 57
Оръдия: 22

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е в района на Крива Паланка, Велес, Прилеп и Кюприя (1941 – 1944), след което взема участие във първата фаза на войната срещу Третия Райх в състава на 6 пехотна бдинска дивизия с която участва в Нишката и Косовската операция. През декември 1944 година се завръща във Враца, където е демобилизиран.[2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Артилерийски полк (1880 – 1883)
  • Втори артилерийски полк (1883 – 1912)
  • Втори артилерийски скорострелен полк (1912 – 1913)
  • Втори артилерийски полк (1913 – 1920)
  • Второ артилерийско отделение (1920 – 1928)
  • Втори артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
  • Втори артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк (19 ноември 1932 – 1938)
  • Втори дивизионен артилерийски полк (1938 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Леонов 19 юли 1880 – 30 ноември 1881
2. Майор Константин Томилин 30 ноември 1881 – 19 юни 1882 (временен)
3. Майор Леонид Муснитски 19 юни 1882 – 11 декември 1884
4. Майор Сергей Ляпунов 11 декември 1884 – 13 септември 1885
5. Майор Петър Груев 13 септември 1885 – 20 ноември 1885
6. Капитан Петър Тантилов 20 ноември 1885 – 5 март 1886
7. Капитан Илия Козаров 5 март 1886 – 3 ноември 1886
8. Капитан Никола Рясков 3 ноември 1886 – 6 март 1887
9. Капитан Тодор Увалиев 6 март 1887 – 9 ноември 1887
10. Капитан Пантелей Ценов 9 ноември 1887 – 24 април 1889
11. Капитан Димитър Бояров 24 април 1889 – 19 март 1890
12. Майор Христо Кирков 19 март 1890 – 24 февруари 1899
13. Подполковник Иван Шишков 24 февруари 1899 – 20 юни 1903
14. Полковник Васил Събов 20 юни 1903 – 1906
15. Полковник Христо Кушев от 1906
16. Полковник Нягул Цветков
17. Полковник Калин Найденов 19 юни 1908 – 1911
Полковник Димитър Русчев 1912 – 1914
Подполковник Трифон Пеев от септември 1915
Майор Христо Луков 1919 – 1924
Подполковник Константин Аврамов 1928 – 1929
Подполковник Владимир Чукурски 1 май 1936 – 2 ноември 1938
Подполковник Христо Феслийски 1939 – 1940[4]
Полковник Димитър Попдимитров 1940 – 1944

Други командири: Иван Николов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Х. и др., стр. 44
  2. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 201 – 202
  3. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  4. В периода 1939 – 1940 е временен, след което през 1940 е титулярен

Източници[редактиране | редактиране на кода]