Втори артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Втори артилерийски
на Н.В. Царица Йоанна полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Шеф Царица Йоанна (от 1932)
Активна 19 юни 1880 – 1955
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон Шумен
Бойни
командири
Ген. Петър Груев (СБВ)
Ген. Димитър Русчев (БВ)
Подп. Трифон Пеев (ПСВ)

Втори артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие във всички войни по време на Третото българско царство. Това е първата крупна артилерийска единица в България.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Втори артилерийски полк е формиран в Шумен с указ №75 от 19 юни 1880 година под името Артилерийски полк в шест-батареен състав.

На 13 септември 1885 година с височайши приказ №50 за командир на полка се назначава майор Петър Груев, офицер от 1-ви артилерийски полк[1]

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран във 2-ро артилерийско отделение с три батареи и домакински взвод. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание в района на Фердинанд (днес Монтана) и Берковица. През 1928 година отделението е реорганизирано във 2-ри артилерийски полк с две отделения, но до 1938 година носи явното си наименование като отделение.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът заедно 12 с.с. артилерийски полк влизат в състава на 6-та артилерийска бригада (6-та пехотна бдинска дивизия).[3]

През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 22
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 1217
Коне: 1026 Обикновени коли: 134
Товарни: 77
Специални: 3
Пушки и карабини: 57
Оръдия: 22

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е в района на Крива Паланка, Велес, Прилеп и Кюприя (1941 – 1944), след което взема участие във първата фаза на войната срещу Третия Райх в състава на 6-та пехотна бдинска дивизия с която участва в Нишката и Косовската операция. През декември 1944 година се завръща във Враца, където е демобилизиран.[2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Артилерийски полк (1880 – 1883)
  • Втори артилерийски полк (1883 – 1912)
  • Втори артилерийски скорострелен полк (1912 – 1913)
  • Втори артилерийски полк (1913 – 1920)
  • Второ артилерийско отделение (1920 – 1928)
  • Втори артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
  • Втори артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк (19 ноември 1932 – 1938)
  • Втори дивизионен артилерийски полк (1938 – 1951)
  • Десети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1955)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Леонов 19 юли 1880 – 30 ноември 1881
2. Майор Константин Томилин 30 ноември 1881 – 19 юни 1882 (временен)
3. Майор Леонид Муснитски 19 юни 1882 – 11 декември 1884
4. Майор Сергей Ляпунов 11 декември 1884 – 13 септември 1885
5. Майор Петър Груев 13 септември 1885 – 20 ноември 1885
6. Капитан Петър Тантилов 20 ноември 1885 – 5 март 1886
7. Капитан Илия Козаров 5 март 1886 – 3 ноември 1886
8. Капитан Никола Рясков 3 ноември 1886 – 6 март 1887
9. Капитан Тодор Увалиев 6 март 1887 – 9 ноември 1887
10. Капитан Пантелей Ценов 9 ноември 1887 – 24 април 1889
11. Капитан Димитър Бояров 24 април 1889 – 19 март 1890
12. Майор Христо Кирков 19 март 1890 – 24 февруари 1899
13. Подполковник Иван Шишков 24 февруари 1899 – 20 юни 1903
14. Полковник Васил Събов 20 юни 1903 – 1906
15. Полковник Христо Кушев от 1906
16. Полковник Нягул Цветков от 12 януари 1907
17. Полковник Калин Найденов 19 юни 1908 – 1911
Полковник Димитър Русчев 1912 – 1914
Подполковник Трифон Пеев от септември 1915
Майор Христо Луков 1919 – 1924
Подполковник Константин Аврамов 1928 – 1929
Подполковник Владимир Чукурски 1 май 1936 – 2 ноември 1938
Подполковник Христо Феслийски 1939 – 1940[4]
Полковник Димитър Попдимитров 1940 – 1944

Други командири: Иван Николов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Х. и др., стр. 44
  2. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 201 – 202
  3. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  4. В периода 1939 – 1940 е временен, след което през 1940 е титулярен

Източници[редактиране | редактиране на кода]