Пантелей Ценов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пантелей Ценов
български военен деец
Роден: 19 юли 1858 г.
Починал: 1926 г. (67 г.)

Пантелей Ценов Ценов е български офицер, (генерал-лейтенант).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Ценов е роден на 19 юли 1858 г. във Видин. Учи във Видинското класно училище. След Освобождението постъпва в първия набор на артилерията, като от 12 октомври 1978 г. е фойерверкьор и е командирован във военното училище в София. През 1879 г. завършва в първия випуск, на 5 юли 1879 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен като взводен и батареен командир в 5-та плевенска батарея (1879-1883), след което от 1883 г. е младши адютант в Главно артилерийско управление. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, а на 30 август 1885 г. в чин капитан. На 15 септември 1885 г. е назначен за командир на 1-ва батарея на 2-ри артилерийски полк. [1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) с батареята си се сражава при Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Ценов е награден с Княжеский орден „Свети Александър“ V степен с мечове.[2]

В края на 1909 г. е назначен за инспектор на артилерията на мястото на уволнения по собствено желание генерал Никола Рясков.


Балканска война (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912-1913) е инспектор на артилерията при щаба на Действующата армия.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 50.
  2. „Юбилейна книжка на 2-й артилерийски полкъ (1880 - 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34-35
  3. Йонов, М., Одрин 1912–1913 — спомени, София, 1983, Военно Издателство, стр. 39

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С. - „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 75