Пантелей Ценов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пантелей Ценов
български военен деец
Роден: 19 юли 1858 г.
Починал: 1926 г. (67 г.)

Пантелей Ценов Ценов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Ценов е роден на 19 юли 1858 г. във Видин. Учи във Видинското класно училище. След Освобождението, на 9 август 1878 г. започва военната си служба като канонир (войник артилерист) във 2-ра видинска батарея. По-късно е произведен в чин младши фойеверкер и е командирован във военното училище в София. През 1879 г. завършва в първия випуск, на 5 юли 1879 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен като взводен и батареен командир в 5-та плевенска батарея (1879 – 1883), след което от 1884 г. е младши адютант в Главно артилерийско управление, след това е старши офицер във 2-ри артилерийски полк. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, през 1885 г. е назначен за адютант ковчежник на полка 2-ри артилерийски полк, като на 30 август с. г. е произведен в чин капитан. На 15 септември 1885 г. е назначен за командир на 1-ва батарея на 2и артилерийски полк.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) с батареята си се сражава при Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Ценов е награден с Княжеский орден „Свети Александър“ V степен с мечове.[2]

След войната последователно е назначен за командир на 2-ри, 5, 4 артилерийски полк. През 1888 г. е произведен в чин майор, през 1892 г. в чин подполковник и през 1896 г. – в чин полковник. От 1904 г. заема длъжността командир на планинска артилерийска бригада, а от 1906 г. е началник на крепостната артилерия и едновременно с това е инспектор на въоръжението.

На 18 септември 1909 г. е назначен за инспектор на артилерията на мястото на уволнения по собствено желание генерал Никола Рясков, на която длъжност до 15 октомври 1913 г. като през 1910 г. е произведен в чин генерал-майор.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е инспектор на артилерията при щаба на Действащата армия.[3] След демобилизацията на българската армия на 15 октомври 1913 г. по собствено желание се уволнява от армията.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна област и началник на софийския гарнизон (1916 – 1918). На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 24 септември с. г. е уволнен от служба. От 1922 до 1923 г. е столичен градоначалник.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
  • Княжеский орден „Св. Александър“ V степен с мечове (5 март 1886)
  • Княжеский орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата; III и IV степен без мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен на военна лента
  • Народен орден „За военна заслуга“ II степен без военно отличие (1921)
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента
  • Орден „Червен орел“ (Прусия)
  • Орден „Железен кръст“ (Германия)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 50.
  2. „Юбилейна книжка на 2-й артилерийски полкъ (1880 – 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34 – 35
  3. Йонов, М., Одрин 1912 – 1913 – спомени, София, 1983, Военно Издателство, стр. 39

Източници[редактиране | редактиране на кода]