Григор Кюркчиев
Тази статия е за българския генерал от Прилеп. За българския общественик от Кавадарци вижте Григор Анастасов.
Григор Кюркчиев | |
---|---|
български генерал | |
![]() „4-ти пехотен Македонски полк. Командирът на 2-ра Македонска бригада (генерал-майор Григор Кюркчиев) с ампутирания си крак по обиколка на близките позиции на Беласица, чрез приспособен за целта стол.“ | |
Род войски | |
Командвания | дружина от 3-ти пехотен полк 65-и пехотен полк 24-ти пехотен полк 2-ра бригада от 11-a пехотна дивизия |
Войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 24 октомври 1865 г.
|
Дата и място на смърт | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Друга дейност | председател на Главната ликвидационна комисия |
Григор Петров Кюркчиев е български офицер, генерал-майор от пехотата.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Григор Кюркчиев е роден на 24 октомври 1865 г. в град Прилеп, тогава в Османската империя, в семейството на Петър и Златка Кюркчиеви. В Кюстендил живее от 12-годишен, учи в Кюстендилската гимназия до 1882 г., след което на 5 октомври 1882 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София.[1] Като юнкер (офицерски кандидат) взема участие в Сръбско-българската война, като воюва при Сливница, Драгоман и Пирот. Награден е с войнишкия кръст „За храброст“ III степен.[1] На 3 декември 1885 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Служи в 7-и пехотен преславски полк.[2] На 7 юни 1888 г. е произведен в чин поручик, през 1892 в чин капитан и през 1900 г. е командир на рота от 8-и резервен полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин майор, а от 1908 г. е подполковник. Служи в 18-и пехотен етърски полк.[1] От 1909 г. подполковник Кюркчиев служи като началник на 19-о полково военно окръжие, след което от 1911 г. е помощник-командир на 3-ти пехотен бдински полк.
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на дружина в 3-ти пехотен бдински полк, с който се сражава при Лозенград и Люлебургас, а през Междусъюзническата бойна от юни 1913 г. е командир на 65-и пехотен полк и се сражава срещу сърбите при Вратарница, Зайчарско (24 – 26 юни), а след това при Кюстендил, където при Кукавица воюва до 4 юли, след което при Егри паланка до 18 юли. За действията си през тази война е награден с орден „Свети Александър“ IV степен с мечове по средата.[1]
На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник. След демобилизацията в продължение на 2 години командва 24-ти пехотен черноморски полк.
Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на 2-ра бригада на Единадесета пехотна македонска дивизия и през 1917 година е произведен в генерал-майор. С поверената му бригада взема участие в боевете при селата Виничане, Хозорат, Кошачица, Горно и Долно Чичево, Станция Градско и село Росоман. Ранен е от снаряд в боя при Долно Чичево, но остава в строя. В следствие на усложнение се налага ампутация на десния му крак високо над коляното. След като се възстановява се връща на фронта и продължава командването на бригадата си до края на войната. На 19 август 1919 година е уволнен от войската.[2]
След демобилизация в края на войната служи във Военното министерство като офицер за поръчки, след което до 1922 г. е председател на Главната ликвидационна комисия. Години наред председателства конгресите на македонските братства и тези на военно-инвалидите, като за заслугите е избиран за почетен председател и на двете.[1]
Генерал-майор Григор Кюркчиев умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.[3]
Погребан е в Централните софийски гробища.[4]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (3 декември 1885)
- Поручик (7 юли 1888)
- Капитан (1893)
- Майор (2 август 1903)
- Подполковник (1908)
- Полковник (1 ноември 1913)
- Генерал-майор (15 август 1917)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Войнишки кръст „За храброст“ III степен (Сръбско-българска война)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас (Балканска война)
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (Междусъюзническа война)
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военни отличия и V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 168.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Епопея на българския войн (подполковник от кавалерията Иван Стойчев – „Генерал-майор Гр. П. Кюркчиев“). Т. 1. 1926. с. 164, 165.
- Генерал-майори от Царство България
- Български офицери от Македония
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Жертви на атентата в църквата „Света Неделя“
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в Прилеп
- Починали в София
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Български имигранти от Македония в София
- Дейци на Македонските братства
- Български общественици от Македония
- Носители на орден „За заслуга“
- Носители на орден „Свети Александър“
- Погребани в Централните софийски гробища