Григор Кюркчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за българския генерал от Прилеп. За българския общественик от Кавадарци вижте Григор Анастасов.

Григор Кюркчиев
български генерал
„4-ти пехотен Македонски полк. Командирът на 2-ра Македонска бригада (генерал-майор Григор Кюркчиев) с ампутирания си крак по обиколка на близките позиции на Беласица, чрез приспособен за целта стол.“
„4-ти пехотен Македонски полк. Командирът на 2-ра Македонска бригада (генерал-майор Григор Кюркчиев) с ампутирания си крак по обиколка на близките позиции на Беласица, чрез приспособен за целта стол.“

Род войски
Командвания дружина от 3-ти пехотен полк
65 пехотен полк
24-ти пехотен полк
2-ра бригада от 11-a пехотна дивизия
Войни Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
16 април 1925 г. (59 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България
Друга дейност председател на Главната ликвидационна комисия

Григор Петров Кюркчиев е български офицер, генерал-майор от пехотата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григор Кюркчиев е роден на 24 октомври 1865 г. в град Прилеп, тогава в Османската империя, в семейството на Петър и Златка Кюркчиеви. В Кюстендил живее от 12-годишен, учи в Кюстендилската гимназия до 1882 г., след което на 5 октомври 1882 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София.[1] Като юнкер (офицерски кандидат) взема участие в Сръбско-българската война, като воюва при Сливница, Драгоман и Пирот. Награден е с войнишкия кръст „За храброст“ III степен.[1] На 3 декември 1885 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 7 юни 1888 г. е произведен в чин поручик, през 1892 в чин капитан и през 1900 г. е командир на рота от 8 резервен полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин майор, а от 1908 г. е подполковник. Служи в 18 пехотен етърски полк.[1] От 1909 г. подполковник Кюркчиев служи като началник на 19 полково военно окръжие, след което от 1911 г. е помощник-командир на 3-ти пехотен бдински полк.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на дружина в 3-ти пехотен бдински полк, с който се сражава при Лозенград и Люлебургас, а през Междусъюзническата бойна от юни 1913 г. е командир на 65 пехотен полк и се сражава срещу сърбите при Вратарница, Зайчарско (24–26 юни), а след това при Кюстендил, където при Кукавица воюва до 4 юли, след което при Егри паланка до 18 юли. За действията си през тази война е награден с орден „Свети Александър“ IV степен с мечове по средата.[1]

На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник. След демобилизацията в продължение на 2 години командва 24-ти пехотен черноморски полк.

Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на 2-ра бригада на Единадесета пехотна македонска дивизия и през 1917 година е произведен в генерал-майор. С поверената му бригада взема участие в боевете при селата Виничане, Хозорат, Кошачица, Горно и Долно Чичево, Станция Градско и село Росоман. Ранен е от снаряд в боя при Долно Чичево, но остава в строя. В следствие на усложнение се налага ампутация на десния му крак високо над коляното. След като се възстановява се връща на фронта и продължава командването на бригадата си до края на войната. През 1919 година е уволнен от армията.

След демобилизация в края на войната служи във Военното министерство като офицер за поръчки, след което до 1922 г. е председател на Главната ликвидационна комисия. Години наред председателства конгресите на македонските братства и тези на военно-инвалидите, като за заслугите е избиран за почетен председател и на двете.[1]

Генерал-майор Григор Кюркчиев умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.[2]

Погребан е в Централните софийски гробища.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Стойчев, с. 164, 165
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 136.
  3. Революционери, поборници, военни дейци. // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония