Петър Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер. За революционера вижте Петър Ганчев (революционер).

Петър Ганчев
български генерал
Роден: 8 януари 1874 г.
Починал: 1950 г. (75 г.)

Петър Ганчев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 януари 1874 г. в Търново. През 1893 г. завършва Военното училище в София. Между 1899 и 1902 г. учи в Николаевската генералщабна академия. Започва да служи в Лейбгвардейския ескадрон, а по-късно е и негов командир. Бил е и офицер за поръчки към щаба на армията. В периода 1904 – 1910 г. е военен аташе в Белград, а посе до 1913 г. и в Берлин. На 30 май 1914 г. е назначен за командир на първи конен полк. Известно време е и началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия. От 1 август 1915 г. е определен за военен пълномощник към германския император. Участва в подписването на Брест-Литовския мирен договор като пълномощник от страна на България. Между 1917 и 1918 г. е флигел-адютант на цар Фердинанд I. След детронацията на Фердинанд заминава с него за Германия, където продължава да изпълнява същата роля. Служи като военен пълномощник при Особата на Негово Величество Германския Император и Пруския Крал.[1] Отделно там е назначен за хофмаршал на двореца Кобург. Председателства българската колония „Единство“[2]. През 1919 г. излиза в запас.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]