Петър Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер. За революционера вижте Петър Ганчев (революционер).

Петър Ганчев
български генерал
Битки/войни Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1950 г. (75 г.)

Петър Ганчев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ганчев е роден на 8 януари 1874 г. в Търново, Османска империя. През 1893 г. завършва Военното училище в София. Между 1899 и 1902 г. учи в Николаевската генералщабна академия. Започва да служи в Лейбгвардейския ескадрон, а по-късно е и негов командир. Служи като поръчки към щаба на армията. В периода 1904 – 1910 г. е военен аташе в Белград. Михаил Думбалаков пише за престоя на Ганчев в Белград:

Млади хубавец, военното аташе на България, с небрежната си галантност и фини маниери, бързо бе спечелил симпатиите на белградчани... Той бе нае за свое жилище фаталния дворец, в който бе живяла и обичала сръбската кралица Драга...[1] Наемайки тоя дворец, тук Ганчев поддържаше и една скъпа конюшня с хубави породисти коне. Това бе отличителен белег на всеки по-богат аристократически дом.[2]

От 1910 до 1913 г. е военен аташе в Берлин. На 30 май 1914 г. е назначен за командир на първи конен полк. Известно време е и началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия. От 1 август 1915 г. е определен за военен пълномощник към германския император. Участва в подписването на Брест-Литовския мирен договор като пълномощник от страна на България. Между 1917 и 1918 г. е флигел-адютант на цар Фердинанд I. След детронацията на Фердинанд заминава с него за Германия, където продължава да изпълнява същата роля. Служи като военен пълномощник при Особата на Негово Величество Германския Император и Пруския Крал.[3] Отделно там е назначен за хофмаршал на двореца Кобург. Председателства българската колония „Единство“[4]. През 1919 г. излиза в запас.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ганчев е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 73.
  2. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 74.
  3. archives.bg
  4. Кратка биография на сайта Бойна слава

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 166.