Симеон Добревски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон Добревски
български военен инженер
Роден

Образование Национален военен университет
Техника
Област Военно инженерство
Научна дейност
Област История

Симеон Манев Добревски е български военен инженер, генерал, и военен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Добревски е роден в 17 януари 1869 година в северозападния македонски български град Кратово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. На 7 октомври 1886 постъпва на военна служба. На 18 май 1889 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. Като поручик в Софийския крепостен батальон през 1897 година е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1900 година.[1][2] Служи във 2-ри артилерийски полк, а през 1909 г. е началник на инженерната секция при Инженерната инспекция.

По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Добревски завежда инженерна част в сектора на 11 пехотна дивизия. Началник на Инженерни войски на Щаба на действащата армия, инспектор на Инженерни войски. През януари 1915 г. е началник на технически-фортификационния отдел при Инженерната инспекция. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на инженерните войски във 2-ра армия. След края на войната от октомври 1918 до март 1920 г. е инспектор на инженерните войски, след което се уволнява от служба г.[3]

След Първата световна война Добревски участва в дейностите на македонската емиграция в България. Представител е на Кратовското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[4]

През април 1925 година е ранен при Атентата в църквата „Света Неделя“.

Добревски, Симеонъ. Укрепяване на родината презъ вѣковетѣ. София, Издание на „Военно-инженерна библиотека“, Печатница „Армейски в.-издателски фондъ“, 1934.

Занимава се с теоретичните въпроси на инженерните войски и е автор на множество изследвания.

Разглежда методите и средствата за опазване на въздушното пространство и полската фортификация. Занимава се и с история на действията на Българската армия през Балканската и Първата световна война (1915 – 1918). Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество от май 1910 г. и е избиран за член на Върховния съвет на дружеството и публикува в списанието му.[5] В 1933 година е избран в Бюрото на Великия македонски събор.[6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., стр. 90 (Цит: Централен държавен архив ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 115; Военни известия №86, 17 август 1900; Списък на генералите и офицерите (1903). стр. 106)
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  3. а б Цаков, Цветан. ХХ век българска авиация: Кой кой е, Икар Прес, 1999, стр. 16.
  4. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  5. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 70.
  6. Илюстрация Илинден, книга 4 (44), година 5, София, март 1933 г., стр. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България