Симеон Добревски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симеон Добревски
български военен инженер
Роден
Починал
?
Техника
Област Военно инженерство
Научна дейност
Област История

Симеон Манев Добревски е български военен инженер, генерал, и военен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Добревски е роден в 17 януари 1869 година в северозападния македонски български град Кратово, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. На 7 октомври 1886 постъпва на военна служба. На 18 май 1889 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. Като поручик в Софийския крепостен батальон през 1897 година е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1900 година.[1] Служи във 2-и артилерийски полк, а през 1909 г. е началник на инженерната секция при Инженерната инспекция.

По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Добревски завежда инженерна част в сектора на 11 пехотна дивизия. Началник на Инженерни войски на Щаба на действащата армия, инспектор на Инженерни войски. През януари 1915 г. е началник на технически-фортификационния отдел при Инженерната инспекция. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на инженерните войски във 2-ра армия. След края на войната от октомври 1918 до март 1920 г. е инспектор на инженерните войски, след което се уволнява от служба г.[2] През април 1925 година е ранен при Атентата в църквата „Света Неделя“.

„Укрепяване на родината през вековете“, 1934

Занимава се с теоретичните въпроси на инженерните войски и е автор на множество изследвания.

Разглежда методите и средствата за опазване на въздушното пространство и полската фортификация. Занимава се и с история на действията на Българската армия през Балканската и Първата световна война (1915 – 1918). Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество от май 1910 г. и е избиран за член на Върховния съвет на дружеството и публикува в списанието му.[3] В 1933 година е избран в Бюрото на Великия македонски събор.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., стр. 90 (Цит: Централен държавен архив ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 115; Военни известия №86, 17 авг. 1900; Списък на генералите и офицерите (1903). стр. 106)
  2. а б Цаков, Цветан. ХХ век българска авиация: Кой кой е, Икар Прес, 1999, стр. 16.
  3. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 70.
  4. Илюстрация Илинден, книга 4 (44), година 5, София, март 1933 г., стр. 4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България