Симеон Добревски
| Симеон Добревски | |
| български генерал | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-майор |
| Семейство | |
| Съпруга | Анастасия Добревска |
| Симеон Добревски в Общомедия | |
Симеон Манев Добревски е български военен инженер, генерал и военен историк.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Симеон Добревски е роден в 17 януари 1869 година в северозападния македонски български град Кратово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. На 7 октомври 1886 постъпва на военна служба. На 18 май 1889 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. Като поручик в Софийския крепостен батальон през 1897 година е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1900 година.[1][2] Служи във 2-ри артилерийски полк, а през 1909 г. е началник на инженерната секция при Инженерната инспекция.
По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Добревски завежда инженерна част в сектора на 11-а пехотна дивизия. Началник на Инженерни войски на Щаба на действащата армия, инспектор на Инженерни войски. През януари 1915 г. е началник на технически-фортификационния отдел при Инженерната инспекция. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на инженерните войски във 2-ра армия. След края на войната от октомври 1918 до март 1920 г. е инспектор на инженерните войски, след което се уволнява от служба г.[3]
След Първата световна война Добревски участва в дейностите на македонската емиграция в България. Представител е на Кратовското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[5]
През април 1925 година е ранен при Атентата в църквата „Света Неделя“.
Занимава се с теоретичните въпроси на инженерните войски и е автор на множество изследвания.
Разглежда методите и средствата за опазване на въздушното пространство и полската фортификация. Занимава се и с история на действията на Българската армия през Балканската и Първата световна война (1915 – 1918). Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество от май 1910 г. и е избиран за член на Върховния съвет на дружеството и публикува в списанието му.[6] В 1933 година е избран в Бюрото на Великия македонски събор.[7]
Жена му Анастасия (Сийка) Добревска, родом от Свищов, издава няколко стихосбирки, една от които – „Слънчеви мрежи“ – след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е включена в забранителния списък.[8]
Симеон Добревски сам проектира своята къща на улица „Княз Борис I“ №116 в София, вдъхновен от аристократичните жилища, които е видял в Петербург. [8][9] Сградата е жилищно-търговска; обявена е за паметник на културата в 1978 година.[8]
Умира в 1947 година.[8]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (1892)
- Капитан (1899)
- Майор (1905)
- Подполковник (14 април 1910)
- Полковник (14 февруари 1914)
- Генерал-майор (30 май 1918)[3]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
- Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия и V клас на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Добревски, Симеонъ. Укрепяване на родината презъ вѣковетѣ. София, Издание на „Военно-инженерна библиотека“, Печатница „Армейски в.-издателски фондъ“, 1934.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 276.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Танчев, И., стр. 90 (Цит: Централен държавен архив ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 115; Военни известия №86, 17 август 1900; Списък на генералите и офицерите (1903). стр. 106)
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- 1 2 Цаков, Цветан. ХХ век българска авиация: Кой кой е, Икар Прес, 1999, стр. 16.
- ↑ ДА – Кюстендил, фонд 239К, опис 2, а.е. 45, л. 6
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 70.
- ↑ Великиятъ македонски съборъ въ Горна-Джумая // Илюстрация Илиндень 4 (44). Илинденска организация, мартъ 1933. с. 4.
- 1 2 3 4 Мърхов, Георги. Преди и сега: дом Добревски // stroiinfo.com. 22 февруари 2022. Посетен на 18 юни 2026.
- ↑ Петров, Здравко. Още исторически маршрути София. София, Сиела, 2025. ISBN 9789542851820. с. 156 – 158.
- Български инженери
- Български военни историци
- Български учени от Македония
- Български офицери от Македония
- Генерал-майори от Царство България
- Български общественици от Македония
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Единадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Св. Александър“ IV степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Родени в Кратово
- Дейци на Македонските братства
- Български имигранти от Македония в София
- Български историци от Македония