Първи армейски артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първи армейски артилерийски
на Н.Ц.В. Симеон, Княз Търновски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1 януари 1887 – ноември 1944
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон Видин (1887 – 1889)
София (1889 – 1944)

Първи армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1887 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва на 1 януари 1887 година, когато във Видин, съгласно указ №290 от 31 декември 1886 година се формира „Обсадна“ батарея.[1] На 11 януари 1892 година е преименуван на Софийска крепостна батарея, а на 1 януари 1892 съгласно заповед №1 в Софийски крепостен батальон.

Взема участие в Балканската война (1912 – 1913), като води боеве при Арнауткьой и Одрин.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е сформиран 24 септември 1915 и влиза в състава 1-ва пехотна софийска дивизия, като на 4 октомври 1915 е развърнат в Първи софийски тежък артилерийски полк съставен от четири отделения и взема участие във войната.[2]

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 34
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 2507
Коне: 155
Волове: 2394
Обикновени коли: 921 Пушки и карабини: 493
Оръдия: 36

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в Софийски укрепен пункт. През 1928 година укрепеният пункт е реорганизирано в 1-ви армейски артилерийски полк, но до 1937 година носи явното си наименование „укрепен пункт“.[1]

На 16 юни 1937 година с раждането си Симеон, Княз Търновски е провъзгласен за почетен шеф на полка.[3]

Мобилизиран е през септември 1944 година и се състои от четири отделения. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната, като води боеве при Страцин, Куманово и Скопие. Демобилизиран е през ноември 1944 година, като 3-то и 4 отделение биват допълнени и влизат в състава на 1-ви български армейски артилерийски полк. Когато полкът отсъства от гарнизона си, на негово място се формира допълваща батарея.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • „Обсадна“ батарея (1 януари 1887 – 11 януари 1891)
  • Софийска крепостна батарея (11 януари 1891 – 1 януари 1892)
  • Софийски крепостен батальон (1 януари 1892 – 31 декември 1914)
  • Софийски крепостен артилерийски полк (31 декември 1914 – 4 октомври 1915)
  • Първи софийски тежък артилерийски полк (4 октомври 1915 – 1920)
  • Софийски укрепен пункт (1920 – 1928)
  • Първи армейски артилерийски полк (1928 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Капитан Владимир Ковачев от 1 януари 1887
2. Капитан Атанас Раковски от 9 януари 1891
3. Майор Димитър Перниклийски от 1892
Подполковник Стоян Загорски 1900 – 1909
Подполковник Стефан Славчев 1 януари 1911 – 1912
Полковник Петко Вълчанов 1 март 1914 – януари 1915
Полковник Христо Вълчев от януари 1915
Полковник Петко Вълчанов Първа световна война
Подполковник Константин Аврамов от 1929
Подполковник Константин Стоянов 1935 – 1939
Полковник Иван Сапунджиев 1939 – 1940
Полковник Петър Лисицов 14 септември 1944 – ноември 1944

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]