Първи конен полк

Първи конен на Н.В. Цар Фердинанд I полк
Информация
Шеф	Цар Фердинанд I
Активна	1883 – 1945
Държава	България
Тип	Конен полк
Гарнизон/щаб	София
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Атанас Назлъмов Ген. Иван Стойков Ген. Петър Салабашев
Първи конен на Н.В. Цар Фердинанд I полк в Общомедия

Първи конен полк е създаден с указ № 234 от 20 декември 1883 г. под името „1-ви конен на Н. В. княз Александър I полк“. Състои се от 1 и 3 сотни и една музикантска част. Полкът получава бойното си знаме на 25 декември 1883 година и с него участва в Сръбско-българската война, както и в Балканската война, по време на която е в състава на Първа, а по-късно и на Трета армия. В Първата световна война е в състава на Втора армия.

Балканскати войни (1912 – 1913)

В Балканската война полкът воюва по долината на река Арда. Участва и в освобождението на Димотика и победата над корпуса на Явер паша. През Междусъюзническата война участва в битки срещу сърбите по направлението Трън – Клисура – Власина – Сурдулица – Грамажи.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война влиза в състава на 1^-ва конна бригада, през 1915 г. разгромява сърбите при височината Панчин гроб, Враня, Сурдулица, Куманово, Велес, Дяково, Дебър, Прилеп, Охрид. През 1916 г. е част от Конната дивизия на генерал Иван Колев. Воюва при Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90, Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча. През 1918 г. е включен в състава на Първа кавалерийска бригада от 1-ва Кавалерийска дивизия на генерал Тодор Марков.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 25 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 814	Коне: 754	Обикновени коли: 54 Товарни: 16	Пушки и карабини: 501 Картечници: 4 Саби: 692

Съгласно указ № 96 от 19 декември 1920 г., полкът се реорганизира в 1^-ви жандармерийски конен полк, а от 1922 г. в 1^-ва жандармерийска конна група. През 1928 г. е организиран отново в полкови състав. На 6 май 1937 г. чиновете на полка се сбогуват със старото знаме и последното в същия ден при определен церемониал с тържествен ритуал, в същия ден, в София полкът получава новото си знаме от цар Борис III.

Втора световна война (1941 – 1945)

Във Втората световна война (1941 – 1945) той е в състава на 1^-ви български окупационен корпус, в подчинение на 1^-ва конна бригада. На 23 април 1941 г. полкът, строен в парадна взводна колона на старата сръбско-българска граница, след високопатриотична реч от командира на полка полковник Делчо Стратиев, начело с щандарта премина границата при поста Славчето между с. Трекляно и гр. Босилеград. Установява се първоначално в гр. Враня, от юли 1941 г. в гр. Щип, а от октомври 1943 г. в гр. Скопие. Командир на полка е полковник Делчо Стратиев. Редовете на полка се допълват с наборници от Скопие, Враня, Ресен и Охрид. От септември 1944 г. полкът започва да се изтегля и част от състава му взема участие в заключителната фаза на Втората световна война в Европа. През август 1946 г. полкът е разформирован и щандартът му е предаден на 6^-и конен полк.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви конен на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк на 1-ви конен полк.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Първи конен полк (20 декември 1883 – 19 декември 1920)
• Първи жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
• Първа жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
• Първи конен полк (от 20 декември 1927 г.)
• Първи конен на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк (до 5 март 1946 г.)
• Първи конен полк (от 5 март 1946 г.)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Дмитрий Розенкампф	25 декември 1883 – 11 септември 1885
2.	Ротмистър	Христо Петрунов	6 септември 1885 – 1 януари 1890
3.	Майор	Велико Кърджиев	от 1 януари 1890
4.	Подполковник	Михаил Стоилов	от 10 март 1898
5.	Полковник	Атанас Назлъмов	от 18 февруари 1899
6.	Подполковник	Стоян Данаилов	от 26 януари 1904
7.	Подполковник	Стефан Салабашев	от 12 декември 1909
8.	Подполковник	Никола Кметов	21 септември 1913 – 16 май 1914
9.	Подполковник	Петър Ганчев	от 30 май 1914
10.	Полковник	Никола Кметов	20 май 1915 – 10 септември 1915
11.	Полковник	Константин Михайлов	11 септември 1915 – 12 ноември 1915
12.	Полковник	Никола Кметов	15 ноември 1915 – 28 ноември 1916
13.	Полковник	Константин Митов	7 декември 1916 – 17 януари 1917
14.	Полковник	Александър Марков	от 17 януари 1917
	Подполковник	Любомир Босилков
	Полковник	Константин Златанов	от 25 юли 1923
	Подполковник	Христо Мархолев	1927 – 1928
	Подполковник	Малчо Малчев	юни 1929 – май 1930
	Подполковник	Иван Марков	1930 – 1931
	Полковник	Атанас Жилков	април 1931 – юни 1934
	Полковник	Евгени Манов	1934 – 1935
	Подполковник	Димитър Мечкаров	1936 – 1936
	Подполковник	Петър Цанев	1939 – 1941?
	Полковник	Делчо Стратиев	от 1941
	Майор	Никола Мутафчиев	1944 – 20 септември 1944
	Полковник	Благой Петров	1945 – 1945
	Полковник	Георги Бакърджиев	1945 – 1946

Други командири: подполк. Николай Николаев, Петко Златев, подполк. Петър Пенев

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977. (стр. 168, цит: ЦВА, ф. 475, а.е. 93)
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• www.focus-news.net

• Портал „Военна история на България“