Първа конна бригада
| Първа конна бригада | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1883 – 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Кавалерийска бригада |
| Гарнизон/щаб | София |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | ген. Иван Колев ген. Иван Стойков |
Първа конна бригада е българска кавалерийска бригада формирана през 1883 година, взела участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Първа конна бригада е формирана през 1883 година в София, като в състава ѝ влизат 1-ви и 2-ри конен полк.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война (1912 – 1913) бригадата влиза в състава на Кавалерийската дивизия и при мобилизацията има следното командване и състав:[2]
Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]
- Командир на бригадата – полковник Петър Салабашев
- Началник на щаба на бригадата -
- Командир на 1-ви конен полк – подполковник Стефан Салабашев
- Командир на 2-ри конен полк – полковник Недялко Тодоров
- Командир на 5-ви конен полк – подполковник Иван Табаков
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Първата световна война (1915 – 1918) бригадата влиза в състава на 1-ва армия, като охранява левия ѝ фланг. По-късно е включена в отряда на ген. Никола Рибаров от 2-ра армия и получава задача да участва в удържането на сръбския натиск на гилянския фронт. На 2 ноември 1915 г. излиза от състава на 3-та пехотна балканска дивизия и изпратена в района на гр. Прешово. По-късно е включена в състава на 1-ва конна дивизия и действа на Добруджанския фронт. След излизането на Румъния от войната бригадата е предислоцирана на южния фронт в състава на 4-та армия.[3]
Командване и състав на бригадата към 1 – 14 октомври 1915 година:[4]
Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]
- Командир на бригадата – полковник Иван Стойков
- Началник на щаба на бригадата – ротмистър Петко Златев
- Командир на Лейбгвардейския конен полк – подполковник Паун Бананов
- Командир на 1-ви конен полк – полковник Константин Михайлов
- Командир на 26-и пехотен пернишки полк – от Генералния щаб, подполковник Сава Мъдров
- 2-ро отделение от 3-ти скорострелен артилерийски полк
- 1-во нескорострелно артилерийско отделение
Към 1 октомври 1915 г. бригадата разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 12 Чиновници: 6 Подофицери и войници: 6086 |
Коне: 3040 Волове: 10 |
Обикновени коли: 203 Товарни коли: 504 Специални коли: 2 |
Пушки и карабини: 3966 Картечници: 4 Оръдия: 30 Саби: 1384 |
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
През Втора световна война (1941 – 1945) в състава на бригадата влизат 1-ви и 2-ри конен полк. Част е от 5-а армия.
На 10 септември 1944 година бригадата получава заповед за изтегляне от Скопския гарнизон в посока Куманово-Крива паланка-Кюстендил. При опита да бъде разоръжена от германските войски и от сръбските партизани бригадата успява да се спаси. Първи конен полк пристига в София на 19 септември 1944, а 2-ри на 19 септември 1944. Няколко дни след това отново се отправя към фронта като част от две дружини. Части от 1-ви конен полк влизат в 42-ри, а част от състава на 2-ри конен полк влиза в 13-и пехотен рилски полк. В редовете на пехотните полкове частите на бригадата достигат до Скопска Черна гора и Урошевац.[5]
Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]
- Командир на бригадата – полковник Асен Йонов
- Командир на 1-ви конен полк – полковник Иван Иванов (от 14 септември 1944)
- Командир на 2-ри конен полк – подполковник Никола Николов (от 14 септември 1944)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
- Полковник Петър Салабашев (от 12 февруари 1904)
- Полковник Стефан Салабашев (1913 – 17 август 1913)
- Полковник Иван Колев (21 октомври 1913 – 1 ноември 1914)
- Полковник Иван Стойков (1 ноември 1914 – 17 ноември 1915)
- Полковник Константин Михайлов (12 ноември 1915 – 1 ноември 1916)
- Полковник Сава Вуйчев (от декември 1916)
- Полковник Никола Кметов (1918 – 1919)
- Полковник Младен Филипов (1929 – 1933)
- Полковник Константин Златанов (1933 – 1934)
- Полковник Васил Попов (1934 – 1935)
- Полковник Александър Несторов (1935 – 1936)
- Полковник Асен Йонов (от 1944)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 160
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 1, стр. 94, 522
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 891
- ↑ Ташев, Т., стр. 311
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
