Паун Бананов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паун Бананов
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1916 – 1944
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Кавалерия
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
неизв.
,

Паун Илиев Бананов е български военен деец, генерал-майор от кавалерията, участник във всички войни в периода (1885 – 1918), командир на Лейбгвардейския конен полк (1913 – 1916) и 5 конна бригада (1916 – 1918) и инспектор на конницата (1919 – 1921).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паун Бананов е роден на 24 април 1868 година в Лясковец. Започва образованието си във Варненската мъжка гимназия, през 1885 година, все още ученик взема участие в Сръбско-българската война (1885) като доброволец от Сандровската ученическа чета.[1] След войната учител в Горна Оряховица (1886 – 1887), след което постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, завършва с 11 випуск през 1889 и на 18 май е произведен в чин подпоручик.

След производството в чин, подпоручик Бананов е зачислен е към 1-ви конен полк. През 1890 г. е изпратен в Русия по усвояване на пионерното дело, след това служи в Пловдив като ковчежник. През 1893 е произведен в чин поручик, а през 1897 г. завършва висшия офицерски курс при военното училище в Софияа, след което се завръща в 1-ви конен полк и командва конно-пионерен взвод (1898). През 1900 в чин ротмистър.

През 1901 година като ротмистър от 1-ви конен полк е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, което завършва през 1905 година.[2] След завръщането си в България през ноември 1905 година е назначен за командир на ескадрон в 4–и конен полк, през 1906 година е произведен в чин майор, през февруари е назначен за инструктор по ездата в Кавалерийската школа. В началото на 1909 година е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година[3], след което е назначен за командир на ескадрон в Лейбгвардейския конен полк. През май 1912 заема длъжността домакин на полка.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) майор Бананов е командир на допълващия ескадрон, който е в разпореждане на Главната квартира, на 18 май 1913 г. е произведен в чин подполковник, а на 23 септември същата година поема командването на Лейбгвардейския конен полк. На чело на полка е и през Междусъюзническата война (1913).

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първа световна война (1915 – 1918) подполковник Бананов продължава командването на Лейбгвардейския конен полк и на 30 май 1916 г. е произведен в чин полковник. На 10 декември 1916 е назначен за командир на 5–а конна бригада, която командва до юни 1918 година. След примирието (септември – декември 1918) е командир на сборна конна бригада в Харманли и Ямбол. В периода (1 декември 1919 – 1921) изпълнява длъжността инспектор на конницата, като на 1 декември 1920 година е произведен в чин генерал-майор и през 1921 година е уволнен от армията.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 259.
  2. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 45 – 46
  3. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. I – ф3 К, оп. 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]