Георги Попов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за офицера Георги Попов. За други личности с това име вижте пояснителната страница.

Георги Попов
Информация
Звание генерал от артилерията
Служба 1907 – 1941, 1944 – 1946
Служил на Знаме на България България
Род войски пехота
Командвания 8 пехотна дружина (1921 – 1923)
6 пограничен сектор (1931 – 1933)
8 пехотен полк (1933 – 1934)
3-та армия
Генерал-губернатор на Добруджа
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Друга работа Представител на българското правителство при Съюзническата контролна комисия

Георги Николов Попов е български офицер (генерал от артилерията), генерал-губернатор на Южна Добруджа в периода (11 септември 1940 – 11 август 1941) и командир на 3-та армия през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Попов е роден на 5 ноември (17 ноември нов стил) 1887 г. в Пловдив в семейството на капитан Никола Попов и съпругата му Анастасия. Завършва втори прогимназиален клас в родния си град. На 11 септември 1900 година става кадет в III клас на Военната, при Военното на Н.Ц.В. Училище Гимназия в София, а от 29 септември 1903 година е юнкер във Военното училище, като на 17 юли 1907 година е произведен в чин младши портупей юнкер. През същата година завършва училището с 27-ми випуск, на 16 август е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на батарея във 2-ро отделение към 7-ми артилерийски полк.[1]

На 4 септември 1910 г. е произведен в чин поручик, а по-късно през есента получава първото си отличие - възпоменателният кръст „За независимостта на България 1908 година“. През декември същата година постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Балканската война (1912 – 1913) поручик Георги Попов се завръща в България и отново постъпва на служба в 7-ми артилерийски полк, който по време на войната е в поддръжка на 3 бригада от 7-ма пехотна рилска дивизия. В състава на полка участва в боя при Кочани. На 1 ноември 1913 година е произведен в чин капитан.

След края на войната се завръща в Русия, като на 2 декември 1913 пристига в Одеса. От 17 май 1914 година участва в практичните занятия на 27 сибирски стрелкови полк, които са прекратени на 18 юли във връзка с избухването на Първата световна война.[2]

На 3 август 1914 година Попов пристига на пристанището на Варна. Получава предписание за 3-ти планински артилерийски полк и е назначен за командир на 4-та батарея в 3-то отделение. На 7 януари 1915 година сключва граждански брак с Екатерина – дъщеря на генерал Спас Георгиев.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918), на 21 септември 1915 е преместен в 3-ти пехотен бдински полк и назначен за офицер за поръчки към 3-та пехотна дивизия. Взема участие в боевете при Страцин, Куманово и Скопие. На 1 юни 1916 г. капитан Попов е назначен за командир на батарея 18 артилерийски полк, на 1 юли 1916 г. за командир на 4-та батарея в 3-то отделение на 16 артилерийски полк. През същата година става кавалер на военния орден „За храброст“ IV степен, 1 клас и за пръв път получава чуждестранен орден – германския орден „Железен кръст“ II степен.[3]

На 1 ноември 1917 г., след почти година и половина на фронта, капитан Георги Попов отново поема щабна служба, този път при Добро поле – назначен е за началник на Строевата секция в Щаба на 8 пехотна дивизия. През 1918 г. е произведен в чин майор. Поради отличното владеене на френски език е включен и в комисията по примирието (29 септември 1918), като част от антуража на генерал Луков.[4]

На 27 ноември 1919 година в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан Ньойския договор, договор който освен териториални промени и репарации, включва и определени военни клаузи. С цел осигуряване на изпълнението на действията по изпълнение на изискванията на договора е създадена т.н. Военноконтролна комисия, в която майор Георги Попов е един от българските представители.[5]

В периода от 1918 до 1921 е началник на секция, после на отделение в Щаба на армията. На 10 ноември 1921 е назначен за командир на 8-ма пехотна дружина. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин подполковник, а от септември 1923 е в Щаба на армията. На 26 март 1928 г. е произведен в чин полковник.

Полковник Георги Попов работи като преподавател във Военната академия. На 1 май 1931 е назначен за началник на 6-ти пограничен сектор с щаб във Варна, но встъпва в длъжност едва на 20 май. Секторът включва пограничната линия от Варна до Русе, като пост №9, намиращ се на около 30 километра от Варна, носи името на баща му – подполковник Никола Попов.[6] На този пост остава 2 години, когато на 1 юни 1933 е назначен за командир на 8-ми пехотен полк. На 5 юни 1934 е назначен за началник на Военното училище, началник на Военните учебни заведения и директор на трудова повинност. На 13 април 1935 година е назначен за помощник-началник на Щаба на армията, като в длъжност встъпва на 16 май, като междувременно на 6 май е произведен в чин генерал-майор.[7]

На 18 юни 1935 година, за отлична служба, генерал-майор Георги Попов е награден с Царски орден „Св. Александър“ III степен. От 23 октомври 1935 до 13 май 1941 е началник на 3-та военнополева област. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Включен е в състава на българската делегация, която на 7 август 1940 г. участва в преговорите с Румъния за сключването на Крайовския договор. На 7 септември 1940 се подписва договора и на 11 септември 1940 г. Георги Попов е назначен за генерал-губернатор (управител) на Южна Добруджа. Организира състава на войсковите части, които заемат тази територия от 21 септември до 1 октомври 1940 година. На 6 август 1941 г. е произведен в най-високия чин от българската армия - генерал от артилерията, а на 11 август 1941 г. ненадейно се получава заповед за излизането му в запаса "по собствени причини".

В периода 1944 – 1946 г. е представител на българското правителство при Съюзническата контролна комисия.

Генерал от артилерията Георги Попов умира на 10 октомври 1953 година в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча пред дома на офицера в София

Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефанов, стр. 18, 25, 47, 50, 51
  2. Стефанов, стр. 134, 148, 160, 161, 165
  3. Стефанов, стр. 166-167, 170, 182, 192, 200
  4. Стефанов, стр. 201, 208
  5. Стефанов, стр. 211, 208
  6. Стефанов, стр. 242
  7. Стефанов, стр. 241, 248, 253, 255, 63, 264

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефанов, С., „Генерал-губернаторът на Южна Добруджа“, София, 2002, ИК „Орбел“, ISBN 954-496-82-2
  • Форуми Бойна Слава – Попов, Георги Николов
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 118
  • Стефанов, С., „С отечеството и истината в сърцето“, Списание „Български войн“, 2005, бр. 11