Иван Марков (генерал-лейтенант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Марков.

Иван Марков
български кавалерийски генерал
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане

Иван Христов Марков е български офицер, генерал-лейтенант, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на картечен ескадрон от 3-ти конен полк през Първата световна война (1915 – 1918), командващ 2-ра армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Марков е роден на 7 ноември 1889 г. в Севлиево. През 1909 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, като на 22 септември 1909 г. е произведен в чин подпоручик, а впоследствие и Генералщабна академия. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на картечен ескадрон от 3-ти конен полк, като на 30 май 1916 г. е произведен в чин ротмистър.

След войната на 1 април 1919 е произведен в чин майор и служи в 4-ти жандармерийски конен полк. На 6 май 1923 е произведен в чин подполковник. През 1928 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра конна дивизия, след което от 1929 г. до 1930 г. е командир на 3-ти конен полк[1]. През 1930 г. поема командването на 1-ви конен полк[2], на 15 май 1930 г. е произведен в чин полковник, а от 1931 г. е началник на отделение в Щаба на войската[3].

През 1934 г. полковник Иван Марков е назначен за е военен аташе в Белград и Прага[4], след което от 1936 г. е поема командването на 2-ра бърза дивизия[5]. На 6 май 1937 г. е произведен в чин генерал-майор, през 1938 г. става началник на 4-та военноинспекционна област[6], на 6 май 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и от 1941 г. поема командването на 2-ра армия[7]. Излиза в запас през 1943 г.[8]

Генерал-лейтенат Иван Марков е женен и има едно дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерска заповед № 71 от 1929 г.
  2. МЗ № 71 от 1930 г.
  3. МЗ № 47 от 1931 г.
  4. МЗ № 105 и 107 от 1934 г.
  5. МЗ № 353 от 1936 г.
  6. МЗ № 54 от 1938 г.
  7. МЗ № 69 от 1941 г.
  8. Царска заповед № 88 от 1943 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 226, 227.