Марко Марчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марко Марчев
български генерал
Роден: 17 октомври 1897 г.
Починал: неизв.
?

Марко Йорданов Марчев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 октомври 1897 година в търновското село Горски Долен Тръмбеш. През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище в София, а през 1932 Военната академия. Първоначално служи в 1-ви конен полк и в Лейбгвардейския конен полк. От 1927 г. е на служба в 8 жандармерийска група, след което с Министерска заповед №91 от 1929 г. е назначен за командир на ескадрон от 8 конен полк. Година по-късно с МЗ №64 е назначен за командир на батарея от 2-ри армейски артилерийски полк. Със заповед №88 от Министерството на войната от 1935 г. е началник на химическата секция към Щаба на войската. През септември с.г. е уволнен за антимонархическа дейност.

В периода 1938 – 1944 година служи в Трудови войски. На 14 септември 1944 година с министерска заповед №123 е назначен за командир на 6 пехотна бдинска дивизия. На 15 декември 1944 е назначен за инспектор на пехотата, а през 1945 година инспектор по мобилизацията. На 20 юли 1946 година е уволнен от армията по собствено желание. Между 1946 и 1948 година е директор на Военноиздателския фонд. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, 2 и 1 клас и орден „Александър“, III степен, м.с[1].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 91

Източници[редактиране | редактиране на кода]