Александър Марков (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Марков.

Александър Марков
български генерал
Роден: 7 септември 1876
Починал: неизв.
?

Александър Тодоров Марков е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Марков е роден на 7 септември 1876 г. в Шумен. Между 1893 и 1896 г. учи във Военното училище в София. Постъпва в първи конен полк. От октомври 1903 г. е младши адютант в Кавалерийската инспекция. Три години по-късно е инструктор по ездата във Военното училище. Между 1907 и 1911 г. е личен адютант на министъра на войната. От 1911 до 1914 г. е командир на втори ескадрон от Лейбгвардейския конен полк. През септември 1915 г. става командир на първи дивизион от втори конен полк, а от декември 1916 г. помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк. На 17 януари 1917 г. е назначен за командир на първи конен полк. В периода 18 март 1920 – 26 ноември 1920 е началник на кавалерийската школа. От 1920 до 1921 е командир на Лейбгвардейския конен полк. През април 1924 г. е командир на десети конен полк, а от 1926 на трети конен полк. На следващата година е назначен за инспектор на пограничната стража. Излиза в запас през март 1928 г. Награждаван е с орден „За храброст“, 3 степен, 2 клас и 4 степен, 1 и 2 клас, орден „Свети Александър“, 3 и 5 степен с мечове по средата, орден „За военна заслуга“, 3, 4 и 5 степен. Пише статии във Военен журнал и „Нашата конница“.[1]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цветни таблици по разузнаването в конницата“ (1910)
  • „Записки по ипохигиена“ (1914)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]